Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джо Дилард (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Injustice For All, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
plqsak (2021)
Форматиране
in82qh (2021)

Издание:

Автор: Скот Прат

Заглавие: Несправедливост за всички

Преводач: Елена Чизмарова

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 15.10.2012

Редактор: Саша Попова

ISBN: 978-954-655-346-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7572

История

  1. — Добавяне

34

Анита Уайт побесняваше с всяка изминала минута. Чувстваше се като ученичка, извикана в кабинета на директора, който я оставяше да се поизпоти, преди да влезе да й се накара. Ралф Хармън бе специалният агент начело на ФБР офиса в Джонсън. Той не беше капитан, лейтенант или командир. Беше начело. Тя се зачуди за момент кой ли идиот бюрократ бе измислил тъпата титла.

Седеше в кабинета на Хармън вече двайсет минути. Той й звънна по телефона, когато излизаше от дома на Тони Милър, поиска да го уведоми за развитието на разследването, после я помоли да се види с него веднага щом се върне. В мига, когато Анита влезе в службата, Хармън излезе навън с обещанието, че веднага ще се върне. През отворената врата тя го чуваше как си бъбри и се смее с една от секретарките. Шефът й не бе зает с важна работа, а просто я обиждаше по уникалния си враждебен начин.

Хармън оглавяваше офиса от две години, когато Анита пристигна в града. По време на първата им среща, тя откри, че той е прозрачен човек, който не може да прикрие предразсъдъците си под фалшива усмивка. Беше споменал липсата на „цветнокожи агенти“ в Тенеси и бе подсилил обидата, като изрази мнението си, че тази работа бе по-подходяща за мъже. И оттогава я пренебрегваше напълно, освен когато й възлагаше случаи, които никой от другите агенти не искаше.

Анита се огледа из стаята. Стената бе покрита с дипломи, сертификати и снимки. Никога не ги бе разглеждала отблизо преди, но част от изложбата привлече вниманието й. Имаше няколко снимки на Хармън във военна униформа: официална, камуфлажна и пилотски костюм. Усмихваше се широко на всички снимки и позираше с други войници. На една от снимките носеше каска и седеше в пилотската кабина на хеликоптер. Снимките обграждаха малка рамка с три медала върху тъмносиньо кадифе. Очевидно шефът й искаше всички да знаят, че е бил в армията. Анита си припомни думите на баща си относно мъжете, които излагаха на показ спомените от войнишката си кариера.

— Подобни мъже само се преструват, Нита — каза баща й. — Войници, които са участвали в битка и са видели истинското лице на войната, няма да си окачат снимки по стените. Те дори не искат да мислят за това, а още по-малко нещо да им напомня за него непрестанно.

Тя се усмихна на себе си. Мислите за баща й винаги я караха да се усмихва, а идеята, че Хармън бе преструвко, щеше да улесни несъмнено трудния им разговор.

Шефът й влезе след няколко минути и затвори вратата зад себе си. Анита винаги бе смятала, че той имаше маниери на филмов мафиот. Беше няколко години по-възрастен от нея, среден на ръст, с голямо шкембе. Костюмите му винаги бяха тесни, а тъмната му коса бе зализана назад с гел.

— Знаеш ли колко обаждания относно разследването получих през последните двайсет и четири часа? — започна Хармън.

— Предполагам, че няколко.

— Десетки. Началниците в Ноксвил се заровиха толкова дълбоко в задника ми, че усещам гъделичкане в гърлото. Искат да знаят какво вършим по въпроса.

— Правим всичко възможно.

— Но не постигаме никакви резултати. Хората искат резултат, когато е убит съдия, агент Уайт. Искат някой да бъде арестуван. Искат някой да бъде наказан. Смятат, че ако някой убие съдия и се измъкне безнаказано, никой от нас не е в безопасност. Хората се обаждат на конгресмените си и ги питат защо никой още не е бил арестуван. И настояват да узнаят каква скапана работа вършим ние.

— Мина едва ден и половина — отвърна Анита.

— Няма значение. Когато хората тук се обадят на политиците, те от своя страна звънят на шефовете в Нашвил и ги питат защо никой не е бил арестуван. А познай на кого се обаждат шефовете? На мен. Питат ме какво правим. Питат на кого съм възложил разследването. Питат ме дали сме арестували заподозрения и ако не, защо не сме. И знаеш ли какво трябва да им кажа? Лъжи, ето това. Казвам им, че съм възложил разследването на най-добрия си агент. Обяснявам им, че тази агентка е способна и работлива. Добавям, че тя вече има заподозрян и се е сдобила със заповед за обиск. Обещавам им, че тя ще арестува някого до края на деня. А после й се обаждам и тя ми казва, че не разполага с абсолютно нищо. И не само това, ами ми обяснява, че единственият й заподозрян е изчезнал като пръдня в ураган. Извиках те тук, защото искам да ми обясниш действията си, за да мога да ги докладвам на шефовете. И се надявам да имаш добро обяснение.

Анита се замисли за думите на Норкрос вчера в колата. Как шефът бе първият агент на местопрестъплението и как е бил сигурен, че разследването ще е адски тежко.

— Защо ми възложи случая? — попита Анита.

Хармън я изгледа изненадано. После сключи ръце и облегна лакти на бюрото си.

— Тъкмо ти казах. Ти си моята способна и работлива агентка. Мислех, че си подходящият човек за работата.

— Знаеш ли какво мисля аз? Всъщност ти не ми възложи случая, а го окачи на врата ми като хомот. Ти беше на местопрестъплението. Знаеше, че е извършено на открито. Знаеше, че времето се разваля. Огън и вода са две от най-лошите неща, които могат да се случат на местопрестъпление, а в нашия случай имаме и двете. Уликите, останали незасегнати от огъня, бяха отмити от водата. Ти просто стовари случая върху мен. Когато шефовете се обадят, защо не им кажеш истината? Обясни им как си знаел, че случаят ще е адски тежък, почти невъзможен за разрешаване, затова си го стоварил върху агентката, чието съществуване те вбесява. Защо не им кажеш, че си се нуждаел от жертвено агне и затова си излял помията върху агентката, която с удоволствие би обвинил, ако всичко се обърка?

Анита си пое дъх. Едва успя да се сдържи да не каже какво точно мислеше: „Защо не им обясниш, че всички ще могат да хвърлят вината върху жената? Чернокожата жена!“ Но тя отказваше да хвърли тази карта на масата. Баща й я бе предупредил никога да не изиграва този коз.

„Трябва да се справиш с живота, като се трудиш усърдно и се посветиш на работата си — бе казал той. — Стараеш се повече и надхитряш изпълнените с предразсъдъци хора, макар да знаеш, че те мразят и ще направят всичко възможно да те унищожат. Оставаш вярна на себе си и принципите си. Приспособяваш се и превъзмогваш нещата. Така трябва да действаш.“

Лицето на Хармън се зачерви. Сключените му пръсти порозовяха, когато ги стисна силно.

— Да не би да ме обвиняваш в сексуална дискриминация и расизъм, агент Уайт? Да не намекваш, че решението ми да ти възложа случая е мотивирано от пола и цвета на кожата ти?

Анита знаеше, че върви по тънък лед. Не искаше да отстъпи, но си обичаше работата и искаше да я запази. Затова подбра думите си внимателно.

— Казвам само, че се държиш с мен като с парий от първия ден, когато влязох тук. Трудно ми е да повярвам, че внезапно си решил, че съм някаква жена-чудо.

Хармън се облегна и се залюля напред-назад на стола. Затвори очи и разтърка слепоочията си, преди да проговори.

— Надявам се, разбираш, че и двамата сме в тежко положение — каза той. — Мислех, че след като съдията имаше репутацията на първокласен гадняр, никой нямаше да обърне особено внимание. Подцених политическите последици. И си права. Възложих ти разследването, защото знаех, че случаят е тежък и не те харесвам. Студена си, агент Уайт, и мислиш, че твоите лайна не миришат. Но трябва да се държим един за друг. Възрастни хора сме. Може просто да се споразумеем, че не сме съгласни един с друг.

— Това ли е всичко? Мога ли да тръгвам?

— Можеш. Веднага след като ми обясниш как смяташ да заковеш копелето, извършило престъплението.

— Честно казано, нямам представа. Вероятно ти имаш някои идеи.

— Всъщност имам една. Идея, която може да позволи и на двама ни да запазим работата си.