Скот Прат
Несправедливост за всички (44)

43

На следващата сутрин съм в магазина, където сравнявам цените на пилешкото, когато внезапно ми става неудобно. С периферното си зрение забелязвам някой, който стои на три метра вдясно от мен. Поглеждам и виждам пълна руса жена на средна възраст, която ми се струва позната. Тя ме гледа вторачено. Опитвам се да сетя коя я, но не мога. Погледът й е изпълнен с презрение. Обръщам се обратно към пилешкото с надеждата, че тя ще се отдалечи.

Избирам малък пакет пилешки гърди и ги слагам в кошницата, после поглеждам назад към жената. Все още е там и все още е вторачена в мен. Завъртам се и тръгвам в обратната посока. Правя едва пет стъпки, когато чувам глас зад себе си.

— Липсваше ни на екзекуцията.

Продължавам да вървя.

— Хей, великият адвокат! Казах, че ни липсваше на екзекуцията!

Внезапно осъзнавам коя я и гърлото ми се стяга. Съпругата на Брайън Гант, Дона. Преди няколко дни прочетох във вестника репортажа за екзекуцията му и бях обзет от дълбоко съжаление. Заради всичко, което стана напоследък, напълно бях забравил за Брайън. Помня как говорих за него с Муни на сутринта, когато съдия Грийн беше убит, но след това Гант избледня от съзнанието ми. Спирам и се завъртам към нея.

— Съжалявам, Дона. Наистина съжалявам.

Тя пристъпва към мен с разгневени очи.

— Прав си! — казва тя. — Ти си най-жалкото извинение за адвокат, което някога съм виждала. Как се чувстваш като знаеш, че си отговорен за смъртта на невинен човек?

— Не мога да ти обясня как се чувствам — отговарям честно. — Иска ми се да бях направил повече.

— Брайън ми каза, че преди няколко седмици си ходил в затвора и си се опитал да разтовариш вината си върху него. Казал си му, че много съжаляваш. Вечно съжаляваш, а?

— Какво искаш от мен, Дона? Направих всичко възможно.

— Знаеш ли кое е най-лошото? Единствената причина Брайън да се озове с адвокат като теб бе, че сме бедни. Кажи ми нещо. Когато съдията ти възложи да го представляваш, защо не обясни, че нямаш достатъчно опит да се справиш с дело, по което се иска смъртна присъда?

— Мислех, че съм готов.

— Мислеше, че си готов? Е, сгреши, нали? Задникът ти бе сритан от объркано петгодишно момиченце. А сега съпругът ми е мъртъв.

Свеждам очи засрамено. Същата мисъл ми е минавала милиони пъти. Бях млад и нетърпелив и исках да се отлича като адвокат. Но Дона беше права. Не бях готов.

— Погледни ме, копеле!

Вдигам глава бавно и я поглеждам в очите. Няма сълзи, само дива омраза.

— Съпругът ми беше невинен. Кажи го!

— Съпругът ти беше невинен.

Думите ми излизат бавно от устата. Чувствам такъв силен срам, че едва говоря.

— И ти го уби. Кажи го!

— Аз го убих.

Тя се приближава към мен. Толкова е близо, че усещам дъха й по бузата си. После се изплюва в лицето ми.

— Надявам се да гориш в ада!

Дона се завърта и си тръгва.