Скот Прат
Несправедливост за всички (53)

52

Анита Уайт влезе бързо в лабораторията на ФБР. Дилард бе оставил съобщение на мобилния й в същия ден, когато Томи Милър бе арестуван, в което й казваше, че бе говорил с човека от нощната смяна в магазина. Продавачът идентифицирал Томи и казал, че той бил спал на паркинга цяла нощ и си тръгнал чак след пет сутринта. На следващия ден Анита научи, че ДНК пробата, която бяха взели от Томи Милър, не съвпада с ДНК-то от цигарите, намерени до трупа на съдия Грийн. С всеки изминал час вярата на Анита, че бяха арестували погрешния човек, се засилваше.

Тя бе наранена и ядосана след разговора с Дилард в ресторанта, но след като чу съобщението му, прочете доклада за ДНК-то и изкара дълга безсънна нощ, потънала в размисъл, осъзна, че Дилард е прав. Трябваше да заяви притесненията си относно тактиката на Хармън по време на разпита. Трябваше да помогне на момчето. Но както каза на Дилард, свършеното бе свършено. Не можеше да промени признанията му, но можеше да продължи да работи и да се рови. Ако някой друг бе убил съдията, Анита възнамеряваше да го намери.

Тя влезе в малък офис на третия етаж. Там се помещаваше Харълд Телър, компютърен анализатор криминолог. Телър й бе казал рано сутринта, че е приключил анализа на компютъра на съдия Грийн и щеше да й изпрати копие от доклада си. Когато Анита го попита дали в доклада имаше нещо интересно, той й отговори, че открил няколко неща. Тя го помоли да се видят по-късно през деня и измина сто и петдесетте километра до Ноксвил за малко повече от час.

— Агент Уайт, предполагам — каза Телър иззад купчината доклади на бюрото си.

Телър наближаваше трийсетте, много по-млад, отколкото звучеше по телефона. Светлокестенявата му коса бе методично подстригана и разделена на път. Очите му бяха ясносини, а ъгловатото му лице бе озарено от мила усмивка.

— Моля, седнете — покани я той, като се хързулна със стола си към ъгъла, взе купчина документи и се върна зад бюрото. — Защо толкова се интересувате от този доклад? Нали вече разполагате с признания по случая?

— Да кажем само, че не съм напълно убедена в признанията — отвърна Анита.

— А, значи подозирате фалшиви признания. Колко интересно.

Очите на Телър проблеснаха закачливо и Анита се усмихна. Беше очаквала компютърен фанатик с акне и дебели очила, толкова умен, че му бе трудно да говори с простосмъртните. Но пред нея седеше хубав младеж, който очевидно притежаваше чувство за хумор. Приятна изненада.

Телър плъзна доклада по бюрото и Анита го взе.

— Тук има някои доста гнусни изображения — каза Телър. — Съдията е имал особен вкус в порнографията. Предпочитал е малки момченца и гей садо-мазо за възрастни.

Анита остави доклада на бюрото. Нямаше желание да разглежда зловещите порнографски изображения.

— Казахте, че сте открили няколко интересни неща в компютъра — започна тя. — Какви неща?

— Съдията е посещавал много порнографски сайтове. Имаше и няколко странни имейла — отговори Телър. — Но това, което вероятно най-много ще ви заинтересува, особено след като още ловувате, е, че някой е проникнал в компютъра му пет дни преди убийството. Някой, който е знаел какво прави. Използвал е четири различни пълномощни.

— Какво са пълномощни? — попита Анита.

— Сложно е — отвърна Телър. — Но простичко казано, пълномощното е това, което хакерите използват, за да скрият самоличността си. Всеки компютър в интернет има идентификационен номер, наречен „ай пи“, съкращение за „интернет протокол“. Всеки е уникален като отпечатък от пръст. По принцип хакерът изпраща вирус, за да намери ай пи адрес. После открива начин да експлоатира програмата за компютърна сигурност. След като изпълни това, вече има пълен контрол. Сега ще използва компютъра, за да проникне в друг по абсолютно същия начин.

— Значи този човек е проникнал в четири различни компютъра, преди да се добере до съдията?

— Точно така. Бил е доста добър.

— Значи трябва да е някой, познавал съдията, или поне някой, с когото си е кореспондирал с имейли?

— По принцип, да. Но областта поддържа сайт, който съдържа имейл адресите на всички съдии. Съдията проверявал този имейл редовно от домашния си компютър. Точно така е проникнал хакерът.

— И какво е направил, след като е проникнал?

— Нищо, което да е странно. Не е свалил никакви вируси, не е копирал или унищожил файлове. Не е използвал компютъра като пълномощно. Изглежда, че само се е огледал и е излязъл.

— Все пак ми се иска да поговоря с него — каза Анита. — Знаете ли кой е?

— Ако предположим, че е „той“, знам къде е компютърът му — отговори Телър. — Не си направих труда да търся собственика на адреса, защото знаех, че вече сте арестували заподозрения.

Телър отвори доклада, намери страницата, която търсеше, и я постави пред Анита.

— Ето го — посочи той.

Анита изпита познатия прилив на адреналин, който получаваше винаги, когато разрешаваше някой случай.

— Благодаря ви — каза тя, като се надигна и взе доклада.

— Какво? Тръгвате ли си? — извика Телър. — Просто така? Толкова добре се разбирахме.

— Трябва да вървя. Предстои ми работа.