Дж. Т. Бранън
Произход (8)

2

Лампата светна и едва не го ослепи след непрогледния мрак. В очите на Адамс се вряза остра болка, която се впи директно в мозъка му. След няколко секунди той се ориентира и видя, че в стаята има четирима мъже, включително онзи зад него, който държеше пистолета. Бяха облечени с еднакви сини костюми, бели ризи и тъмносини вратовръзки. Не се съмняваше, че останалите трима също са въоръжени.

Двама от тях застанаха от двете му страни, а третият — точно пред него, само на половин метър разстояние. Имаше къса коса, подстригана на канадска ливада, проницателни очи, скрити зад очила без рамки, и плавни, спокойни движения. Приближи се към Адамс и се втренчи в лицето му с едва прикрито презрение.

— Къде е тя? — попита той студено и монотонно.

— Коя? — попита Адамс. Беше напълно объркан, и то не от изпития алкохол.

Мъжът насреща му не отговори. Просто заби облечения си в кожена ръкавица юмрук в лицето му.

Главата на Мат отскочи назад, кръв шурна от носа му и накваси тънкия килим. Той падна на коляно, моментно зашеметен. От острата болка очите му се насълзиха, но това беше най-малкият му проблем.

— Да не си играем игрички, господин Адамс — спокойно каза мъжът. Насилието ни най-малко не се бе отразило на самообладанието му. — Знаете за кого говорим. Къде е тя?

Адамс тръсна глава, сведе очи и изплю кръв на пода. После отново вдигна поглед.

— Вижте какво — каза той, — изобщо не разбирам за какво говорите.

Мъжът въздъхна, изви театрално очи към тавана и злобно заби ботуш в лицето му. Главата на Адамс отново отскочи назад, привидяха му се звезди и ушите му изпукаха.

— Бившата ви съпруга — раздразнено поясни мъжът. — Доктор Евелин Едуардс. Къде е тя?

Главата на Адамс забуча, но не от поредния удар, а от объркване.

„Бившата ми съпруга ли? Лин?“

— Мъртва е — кратко отвърна той.

„Нали е мъртва?“

— Ако е мъртва — замислено каза мъжът, — как си обяснявате имейла?

— Имейл ли? — учуди Адамс. — Какъв имейл?

Онзи с костюма тръгна напред, за да го удари отново, но Адам умиротворително вдигна ръка.

— Ей, ей, не знам за какво говорите! Последните четири дни бях на обиколка!

Мъжът спря, за да обмисли положението.

— Тоест не сте видели имейла? — попита той накрая. Извади лист хартия от джоба си и го вдигна пред лицето му.

Адамс затвори очи и отново ги отвори в опит да се съсредоточи. Това беше разпечатка на имейл. Разпозна собствения си адрес, но не и този на подателя. Вгледа се отново и докато четеше, пропъди болката от главата си.

Мат, Лин е. Нужна ми е помощта ти. Някой се опитва да ме убие, не знам кой. Може да е армията, правителството, дори НАСА. Не знам на кого да се доверя, освен на теб. Моля те, знам, че мина много време, но се нуждая от помощта ти. Да се видим в парка. Моля те, ела колкото може по-скоро. Лин.

Адамс се втрещи. Съобщението от Лин ли беше? Погледна датата — преди два дни. Четири дни след катастрофата с хеликоптера, при която уж беше загинала.

— Е, какво ще кажете, господин Адамс? — попита мъжът. — За какъв „парк“ говори?

Главата на Мат се въртеше, но умът му внезапно се избистри. Лин беше жива, в опасност и се нуждаеше от помощта му. Защо им е на тези мъже да идват, ако не вярваха, че съобщението е истинско? И щом се опитваха да я намерят, причината можеше да бъде само една — за да довършат работата, да се уверят, че е мъртва.

Адамс знаеше, че точно в момента не е способен на кой знае какво, но гневът, който беснееше из вените му, сякаш го съживи. Значи искаха да убият Лин? „Ще видим тая работа — каза си той. — Ще видим, и още как!“

Умът и духът му се сляха в едно за пръв път от много години насам. Свободната мечка се изви назад, за да избегне цевта на пистолета, и хвана ръката на стрелеца. Останалите трима не бяха извадили оръжията си и Адамс знаеше, че има шанс. Лакътят му полетя назад, право в челюстта на мъжа с пистолета, и го повали в безсъзнание. В същия момент Адамс сграбчи оръжието и сложи пръст на спусъка.

Мъжът тъкмо вадеше своя полуавтоматичен „Зиг Зауер“ от кобура, когато Мат стреля. Куршумът го улучи под ключицата и го запрати през стаята, а от грамадната изходна рана на гърба му изригна кръв.

Адамс бързо се прицели наляво и отново стреля. Алкохолът обаче си каза думата и той улучи мъжа в рамото, но това беше достатъчно, за да го обезвреди. Мъжът падна на пода с широко отворени очи. Адамс веднага се обърна, за да стреля по последния натрапник. Но осъзнал, че няма време да извади пистолета си, онзи се беше хвърлил към него, за да скъси разстоянието и да го обезоръжи. Добра стратегия. Когато Мат се обърна, вече беше твърде късно — мъжът беше до него и с всичка сила заби лакът в стомаха му.

Ударът изкара въздуха на Мат, пистолетът хвръкна във въздуха и се приземи до кухненския бокс. Тогава Мат усети тежестта на мъжа върху себе си, едрите месести пръсти се впиха в гърлото му, за да му отнемат живота.

Уискито, недостигът на сън, ударите в лицето и объркването му дойдоха твърде много и Мат усети как се предава под натиска на тези пръсти, а главата му олеква от липсата на кислород.

Не! Нямаше да се предаде, такъв вариант не можеше да има.

Измъкна ръка изпод тялото на здравеняка и посегна към евтината стъклена масичка до дивана. Пред очите му вече притъмняваше, но той вложи цялата си енергия и успя да я строши. Острият звук накара мъжа да спре за миг и да отпусне хватката си, което беше напълно достатъчно за Адамс. Той сграбчи къс стъкло от пода и го заби във врата му с триумфален животински крясък. Тъмночервена кръв рукна от прерязаната сънна артерия и заля лицето му.

Мат остана на пода няколко минути, а кръвта се стичаше от тялото му по евтиния килим. Накрая се надигна на колене, изправи се и огледа касапницата. Трима убити и един в безсъзнание.

Той самият обаче беше добре. И знаеше точно къде трябва да отиде.

В парка.

Лин беше жива.