Дж. Т. Бранън
Произход (14)

8

Елдридж поведе хората си надолу по стълбите, без да спира да ругае. Откъде бяха разбрали, че екипът му идва? И кой би допуснал, че ще скочат от прозореца! Ама че бъркотия!

Последната информация от Уилямс не подобри настроението му. По всичко личеше, че двамата мъже отвън са обезвредени, а бегълците се бяха върнали вътре в сградата!

Елдридж не знаеше какво замислят, но осъзна, че е сгрешил, като не прати хора на задния вход. Но какво му оставаше при толкова малоброен отряд? Нямаше как да пазят навсякъде, а му се стори, че след като той самият състави плана за задържането, е много малко вероятно задната врата да се нуждае от охрана.

„И все пак — помисли си, когато наближиха площадката на първия етаж — плановете никога не оцеляват след контакт с врага.“ Неповратливият стар офицер, който водеше тренировките на военноморските тюлени във Вирджиния Бийч, се оказа прав поне по този въпрос.

Докато наближаваха фоайето, той си даде сметка какво силно впечатление биха направили шестима въоръжени мъже, хукнали през фоайето на евтин градски хотел. Операцията трябваше да мине тихо и въпреки че бяха получили одобрението на чилийското правителство и полицията в Сантяго, Елдридж осъзнаваше, че мисията ще прескочи определените граници.

Фоайето бе опразнено от служителите на хотела, за да улеснят операцията — замисълът беше да пренесат двете мишени по стълбите и да ги натикат в камионетката, която чакаше отвън, — но Елдридж осъзна какво зрелище се е получило и колко ще пострада авторитетът на американското правителство, ако нещата се влошат допълнително. Той спря за миг на последното стъпало — камионетката! Разбира се! Как можа да забрави?

— Ренфрю — изрече той в микрофона и пристъпи във фоайето, — закарай камионетката отзад! Веднага!

Адамс и Лин с трясък изхвръкнаха през металната служебна врата на тясната алея. Стигнаха до изхода през кухнята, след като минаха с пълна скорост през фоайето, рецепцията и столовата.

Мат се изненада, че не срещнаха никакви хора, но си даде сметка, че гостите сигурно са по стаите си. Наоколо нямаше и служители и той внезапно осъзна какви връзки трябва да имат тези хора, щом бяха успели да се подготвят толкова ефективно.

Хукнаха по алеята към преливащите кофи за боклук в края й — за огромно облекчение на Адамс на вратата нямаше охрана и той тъкмо започваше да вярва, че ще успеят да се измъкнат, когато пред тях изникна заплашително метално туловище и запречи алеята.

Това беше огромната черна камионетка, която бе зърнал само за миг, когато снайперистът ги заклещи пред хотела. Някой явно бе предвидил бягството им към задния вход и камионетката им пресече пътя. Беше на пет метра от тях и той видя как вратите се отварят и към тях се навежда мъж с насочен картечен пистолет. Адамс се съмняваше, че и той е зареден с гумени куршуми. Сграбчи огромната кофа за боклук на колела до себе си и с мощен замах я засили към въоръжения мъж.

Тя удари вратата на камионетката и запрати мъжа навътре, а Адамс веднага посочи на Лин пожарната стълба от лявата им страна. Вдигна я върху друга кофа, за да достигне първото стъпало, и тя се изтегли нагоре. Той я последва и двамата се закатериха към покрива на сградата зад хотела. Той погледна надолу и видя как мъжът блъска вратата на камионетката с всичка сила и изтласква кофата обратно по алеята. Вбесен, вдигна очи и насочи към тях картечния си пистолет, но закъсня. Те бяха стигнали до покрива.

Елдридж никак не беше доволен.

Той не искаше операцията да започне, преди да са пристигнали и останалите му хора, но Джейкъбс се обади и му нареди да удари веднага, докато все още са сигурни къде се намират двамата бегълци. Елдридж разбираше логиката му — желязото се кове, докато е горещо. Би било цяло бедствие, ако успееха отново да избягат. Въпреки това обаче не му се искаше да действа само с деветима мъже. Те до един бяха професионалисти, разбира се, но не това беше проблемът. Девет души не стигаха, за да контролират цяла сграда и пространството около нея. Така си търсеха белята и практическият му опит трябваше да го накара да откаже на Джейкъбс. „Работата обаче е там — разсъждаваше Елдридж, — че човек не може просто да откаже на Джейкъбс. Никой не дръзва да го направи.“ Така че той изпълни заповедите му като добър войник и ето — мисията напълно пропадна.

Двете мишени избягаха от хотела, минаха край сградите зад „Хостал Американо“ и излязоха на „Уерфанос“, шосето, успоредно на „Компаня де Хесус“. За щастие Джейкъбс успя да уреди директна сателитна връзка с АНС, а собствените му разузнавачи в Невада насочваха Алфа бригадата към мишените чрез въздушно наблюдение. Въпреки това в очите на Елдридж провалът беше пълен. Гонитба по улиците на Сантяго щеше да забърка повече хора. Хора, на които Алфа бригадата накрая трябваше да затвори устите.

Изглежда, отново бяха подценили Матю Адамс и Евелин Едуардс. Два отряда от хората на Елдридж — от Алфа бригадата, най-добрите сред най-добрите — се бяха провалили, а Джейкъбс ясно показа, че нещо по-малко от абсолютен успех просто няма да бъде толерирано. Лицето на Елдридж се изкриви и той разбра, че трябва да продължи. С или без организацията, той не беше човек, който приема провала.

Елдридж и хората му изтичаха от пресечката и хукнаха по следите на двете мишени. Предаваха му информация за движението им в реално време, която се засичаше от въздуха. Знаеше, че тя постъпва от сателит в ниска орбита, и не се учуди, че им я осигуриха толкова бързо — въпреки че обтегнатите отношения между различните разузнавателни агенции бяха печално известни, организацията на Джейкъбс винаги успяваше да ускори нещата.

Когато Елдридж изведе хората си на „Уерфанос“, електронният глас в слушалката му каза, че мишените току-що са излезли на „Плаза де Бразил“, на по-малко от 150 метра на изток. Пренебрегвайки стреснатите лица на хората по улиците, които се взираха в тежковъоръжените мъже с маски, които тичаха по обточения с палми булевард, той бързо даде насоки на екипа си.

Двама щяха да се спуснат от двете страни на площада и да препречат северния и южния изход, а камионетката щеше да заобиколи, за да заварди западния. Елдридж и партньорът му щяха да влязат директно и да задържат бегълците.

Поне така се надяваше.