Дж. Т. Бранън
Произход (67)

13

В галерията вълнението от пристигането на анунаките беше отстъпило пред неподправения ужас от онова, което щеше да се случи. В помещението оттатък проблясъците станаха по-концентрирани и постоянни, а лъчите започнаха да се събират в центъра на пещерата, където на каменистия под пред самите им очи се оформи топка светлина.

Внезапно Лин разбра какво трябва да направи. Не знаеше как или защо, но го усещаше с цялото си същество. Докато всички останали се опитваха да избягат от огромния прозорец, тя тръгна към него и се затича към изпълнената със светлина пещера.

Някой сложи ръка на рамото й и я спря. Тя се обърна и видя Джейкъбс, който се взираше в нея с ужасено изражение.

— Спрете! — изкрещя той. — Не влизайте там! Всичко ще провалите!

Той посегна към гърлото й и се опита да я удуши. Лицето му беше само на сантиметри от нейното и тя най-сетне зърна лудостта в очите му. Дори не успя да изпита удовлетворение, когато дръпна спусъка на картечния си пистолет и порой от 40-калиброви куршуми се забиха в корема на Джейкъбс. Той изохка и падна на пода, пръстите му се откъснаха от гърлото й и се насочиха към бликащите навън черва, които гледаше със смаяно изражение. Вдигна очи към Лин, но тя вече се беше обърнала към отворения прозорец. Хвърли оръжието на една страна и се покачи на рамката, като дишаше тежко.

— Пет — отброи гласът, — четири… три… две… едно. Тунелът се отваря.

Тогава, изричайки молитва за пръв път от много години, тя скочи.