Дж. Т. Бранън
Произход (11)

5

— Толкова е странно — каза Лин, стиснала чаша кафе.

— Кое? — попита Адамс, а по челото му изби пот. В самолета бе поспал няколко часа, преди кошмарите да го събудят, но сега не успяваше. Колкото и странно да беше, след като бе получило сън, тялото му жадуваше за още.

— Другият хеликоптер — веднага отговори Лин. — Проверих някои неща, след като пристигнах. Изглежда, че той е изчезнал. Няма летателни планове, няма документи, че е излетял или дори че някога се е приземил. Може би не търся където трябва, но той сякаш изобщо не е съществувал.

— Прилича ми на работа на военните — каза Адамс, докато мислеше за визитата в къщата му и за подозренията си, че четиримата бяха правителствени агенти. — Сигурно имат нещо общо с разузнаването.

Лин кимна.

— И аз така си помислих — продължи тя. — Но защо? Защо им е да го правят?

— Сигурно биха се позовали на националната сигурност, но кой знае всъщност? Може да са отцепници, може да са всякакви. Ясно е единствено, че са безскрупулни. — Адамс посочи към раницата. — Доказателствата, които си събрала, са единственото, с което можем да преговаряме.

Адамс се протегна и се замисли за онова, което беше в раницата. Видеозапис на мястото с висока резолюция, мерки, бележки, диаграми и най-вече ДНК проби от самото тяло.

— Ако искаме да се измъкнем, трябва да научим повече за това тяло — чие е, как се е озовало там и защо е толкова важно. — Той продължи да разсъждава: — Трябва да се върнем в Щатите, да изследваме пробите, да копираме останалите доказателства и да ги разпространим. Като застраховка.

Лин кимна — знаеше, че е прав. Изведнъж много се зарадва, че му изпрати имейл. Той винаги беше толкова уверен, толкова силен. Въпреки собствената си сила тя се беше почувствала тъй изгубена и сама срещу огромната машина на американското правителство — или който всъщност я преследваше.

В нея се надигнаха усещания, които не беше изпитвала от… „От последния път, когато бях с Мат“, призна пред себе си. Дали беше от стрес? Или чувствата бяха истински?

Отпусна се на леглото, затвори очи и се предаде на нуждата от сън, без да е открила отговор. По-късно през нощта се събуди, обляна в студена пот. В подсъзнанието й се гърчеха кошмари от катастрофата и разбунваха вътрешните й демони.

Тогава Мат се озова до нея, притисна я към себе си и й прошепна, че ще се оправи, че всичко ще бъде наред. Премести се в нейното легло и сгушена в силната му прегръдка, тя разбра, че е прав.

Елдридж се усмихна на себе си, когато самолетът се понесе през редкия въздух на границата с космоса със скорост над 6500 километра в час, на 30 000 метра над земята.

Стелт самолетът „Аврора“ беше секретен военен проект, за който се смяташе, че предстоят още години разработка, макар че всъщност вече беше готов за мисии. Разчиташе на съвършено нов детонаторно-вълнов двигател и достигаше скорости, които бяха считани за невъзможни. Пътят от пистата при езерото Груум в пустинята в Невада до небето над Сантяго щеше да отнеме по-малко от час.

Единственото неприятно нещо, размишляваше Елдридж, докато проверяваше парашута си, беше, че самолетът няма да може да се приземи. Рискът да бъде забелязан бе твърде голям. Вместо това щеше да намали скоростта и да се сниши, за да може той да скочи, щом наближи дестинацията си.

Елдридж не за пръв път скачаше с парашут и нямаше търпение да се присъедини към екипа си. Шестима членове на Алфа бригадата вече се намираха в Сантяго — търсеха Евелин Едуардс от деня, в който бе изпратен имейлът. По-късно щяха да се присъединят и още от хората му. В момента ги викаха от други мисии и ги пращаха при Елдридж в Сантяго. Налагаше се да пътуват с по-конвенционален (и по-бавен) самолет и щяха да пристигнат късно на другата сутрин.

Тогава ловът наистина щеше да започне.

* * *

Джейкъбс замислено потърка брадичка, докато почиваше в личната си сауна. От всеки сантиметър на тялото му се стичаше пот и се събираше на пода от скандинавски бор, а той дълбоко вдишваше и издишваше, издувайки гърди.

Информацията пристигна неочаквано и трябваше да действат бързо. Радваше се, че успя да уреди „Аврора“ да закара Елдридж. Щом стигнеше, той щеше да залови Мат Адамс и Лин Едуардс и да уреди те да бъдат докарани скришно в базата в Невада, за да ги разпитат. По-чисто щеше да бъде, ако просто ги екзекутираха на място, но беше решаващо да разбере какво е ставало през изминалата седмица. С кого още е говорила Лин, с кого е говорил този, с когото е говорила, и така нататък, до безкрай, докато овладеят напълно ситуацията.

След като определиха местонахождението им, това беше напълно възможно. Компютърът ограничи района, до който Лин е могла да стигне след катастрофата, взимайки предвид разнообразни фактори, като данните от пристанищата, железопътните гари и автобусните депа, употребата на кредитната карта и паспорта й, парите в брой, с които би могла да разполага, записите от камерите за наблюдение и прости алгоритми за триангулация.

След това районът бе сравнен с всяко късче налична информация за миналото на Мат Адамс и Евелин Едуардс. След още търсения компютърът най-сетне попадна на стара сметка от кредитна карта — с нея бяха закупени два билета от дома на Лин в Мейн до Мексико. След подробно търсене на ръка, което отне много време, най-сетне успяха да разберат по какъв обиколен път през Южна Америка бе минала младата двойка, а покупките с кредитна карта по пътя потвърдиха, че наистина става дума за Лин и Адамс.

Щом провериха данните още веднъж, начертаната от алгоритмите зона съвпадна почти напълно с предишното посещение на двойката в Сантяго, Чили. Това беше напълно логично — за наличното време Лин лесно можеше да е стигнала толкова далеч на север, без да пресича каквито и да било граници. Освен това в град с петмилионно население лесно щеше да се скрие.

След като разбраха кой е градът, оставаше само да проверят хотелските резервации, туристическите компании, такситата, камерите за наблюдение и сателитните снимки. Чертите на Евелин Едуардс най-сетне бяха разпознати на влизане в Парке Метрополитано, а данните веднага стигнаха до членовете на Алфа бригадата, които вече се намираха в Чили. Камерите проследиха Лин и срещата й с човек, чиито черти по-късно бяха разпознати като тези на втората мишена, Мат Адамс. Проследиха електронната им следа до „Хостал Американо“, където първата мишена явно бе резервирала стая с пари в брой под името Патрис Лийки.

Петимата мъже от Алфа бригадата стигнаха на мястото след час, готови за действие, и докато седеше в сауната, а потта се стичаше по тялото му на тлъсти капки, Джейкъбс трябваше да признае, че това е впечатляващ обрат. Елдридж също пътуваше към Чили и Джейкъбс беше сигурен, че докато се стъмни, двойката ще пристигне в Невада. Щяха да ги разпитат експерти и да им изтръгнат и последното късче информация. След което да ги екзекутират.