Дж. Т. Бранън
Произход (27)

21

Час по-късно Баранели и двамата му гости се разположиха на неговата маса в хотел „Знаците в Наска“, а той си сипа чаша кианти и продължи лекцията си.

— Чували ли сте теорията за древния астронавт? — попита той.

Лин кимна и отпи глътка вода.

— През шейсетте години на миналия век Ерих фон Деникен изказва предположението, че правите линии са писти за извънземни космически кораби. Всъщност според него цялата долина е нещо като гигантско летище.

— Точно така — каза Баранели, — въпреки че не сме сигурни дали повърхността е била достатъчно здрава, за да поеме тежестта на чести кацания. Той обаче има интересни теории и за останалите геоглифи и твърди, че наските са ги нарисували, след като извънземните заминали и се върнали на родната си планета.

— Защо им е да го правят? — попита Адамс.

— По целия свят са документирани подобни рисунки — обясни Баранели. — Тъй наречените „карго култове“ възникват, когато местното население бъде посетено от по-напреднала култура, припише й свръхестествени качества и започва да възприема гостите и тяхното „карго“ като богове. Множество такива култове възникнали в югозападната част на Тихия океан след Втората световна война, когато американците и японците използвали островите там за военни бази и разтоварвали огромни количества стока. Когато след войната базите затворили, а доставките секнали, местните се опитали да предизвикат нови, като построили груби имитации на писти, самолети и радиоапаратура и ги обожествили.

— И Деникен е смятал, че същото се е случило и тук? — попита Адамс.

— Да, и не е спрял дотам. Вярвал, че религията по целия свят съществува, за да почита извънземни, които посетили земята, удивили примитивния човек с технологиите си и си тръгнали, а той трябвало да измисли свръхестествени обяснения за видяното.

— Вие се шегувате — скептично отвърна Адамс. — Значи Господ е бил извънземно?

— Една от главите, написани от Деникен, вероятно точно тази, която го е направила известен, е озаглавена „Бог астронавт ли е бил?“ — с усмивка обясни Баранели.

— И с какви доказателства е подкрепил това твърдение? — попита Адамс, все така скептично настроен.

— Трябва да разберете, че през годините такива твърдения са изказани не само от Деникен, а от много астрономи, астрофизици, историци, философи и кой ли още не. Според тях съществуват много доказателства за тази теория, но други биха казали, че става дума просто за странни аномалии.

— Какви аномалии? — попита Лин, все още търсейки връзка между нейното собствено откритие и тези приказки за древни извънземни.

— Една такава аномалия са знаците в Наска — откъде са дошли, кой ги е измислил и с каква цел? Дали фактът, че се виждат само от въздуха, сочи, че са създадени за очите на разумни същества, които се придвижват по въздуха? И откъде биха се взели тези летящи машини толкова отдавна? Именно това е аномалия — нещо, което не се вписва в историческите и археологическите ни познания. Какво друго ли? — продължи Баранели, преди Адамс или Лин да успеят да отговорят. — Карта от шестнайсети век, открита в руините на двореца Топкапъ в Истанбул, където Антарктида е нарисувана така, както би изглеждала, ако не беше покрита с лед — състояние, в което не е била от петнадесет милиона години. Това копие на карта от преди милиони години ли е, или адмиралът от шестнайсети век е имал достъп до сателитен анализ и радар, който прониква в земята? Ако е така, откъде може да е дошла такава технология? Съществуват и различни древни рисунки, които наглед изобразяват извънземни посетители или астронавти с шлемове, също като геоглифа, който видяхме току-що. Говорим за пещерни рисунки в африканска Сахара, храмовете на маите в Мексико и навсякъде из земите между тях — Зимбабве, Южна Африка, Русия, Вал Камоника в Северна Италия, Узбекистан и така нататък. Все същите изображения — човекоподобни фигури със странни дрехи и шлемове. Дърворезбата от Храма на посвещенията в Паленке, Мексико, например, ясно изобразява прилична на астронавт фигура, седнала на контролния пулт на мъничка ракета. Това може ли да бъде обяснено по стандартния начин?

Баранели отпи голяма глътка от виното, преди да продължи:

— Ами другите мистерии, например календарът на маите, който от хиляди години предвижда слънчевите затъмнения? Откъде са взели технологията, нужна, за да изчислят тези неща? В Ирак са били открити древни електрически батерии, в Асирия — кристални лещи на девет хиляди години, в един двор в Делхи — железен стълб, който за четири хиляди години не е ръждясал, а в Перу — гранитен блок с тегло хиляда тона, обърнат наопаки. Кой би могъл да обясни тези неща? Да не забравяме и Голямата пирамида в Куфу и заобикалящите я храмове, Големия сфинкс и т.н. Знаем ли, дори в днешно време, как са били построени? Или защо? Голямата пирамида е изградена от над два милиона каменни блока, някои от които тежат по седемдесет тона. Тя е най-прецизно разположената постройка, съществувала някога, гледа към истинския север с отклонение от само една двадесета от градуса и се намира точно в центъра земната маса. Външните камъни са били полирани и изравнени с точност до две стотни от сантиметъра и са се виждали от Израел, може би дори от Луната. Защо? Отговорът е, че просто не знаем. Знаем само, че тези аномалии съществуват и изискват обяснение.

— И извънземните са подходящо такова? — попита Адамс.

— Защо не? Хората твърдят, че те ни посещават и днес, защо да не са идвали и преди хиляди години?

Баранели виждаше неверието в очите на Адамс и Лин и макар че самият той не беше поддръжник на тази теория, знаеше, че тя не бива да бъде отхвърляна с лекота.

— Някои хора — продължи той — възприемат информацията в религиозните текстове като пряко доказателство за извънземни посещения.

— Продължете — подкани го Адамс, все още недоверчив, но любопитен.

— Никога ли не ви е идвало на ум, че в основата на повечето религии лежат твърде сходни писания? Древните шумери, египтяните, римляните, гърците, Старият и Новият завет — в основата си те са почти идентични. Къде е възникнала културата — науката, математиката, агрикултурата, писмото?

— В Шумер — отговори Лин.

Баранели щракна с пръсти.

— Именно! — каза той. — След милиони години бавна и мъчителна еволюция внезапно наблюдаваме стремителен напредък. Изведнъж — в еволюционно отношение — напояваме земята, строим храмове, правим сложни математически изчисления, четем, пишем. Какво точно е станало в Древен Шумер? Някои хора твърдят, че именно там извънземните ни посещават за пръв път и засяват семената на модерната ни цивилизация. Ние на свой ред им приписваме свръхестествен произход, което дава начало на организираната религия. При това положение „боговете“, които слизат от небето в огнени колесници, не са сънища, видения или метафори, а извънземни, посетили земята с космически кораби. Само че как древните хора биха могли да обяснят това? Така религията възниква в Шумер и се разпространява из целия регион, първо до Египет, после до Израел, а накрая обхваща целия свят, включително Индия, Рим и Гърция. Местните народи я променяли, но в основата си тя съвпадала с разказите на шумерите за извънземните визити и технологии.

— И бог наистина е бил астронавт? — попита Адамс, все още със съмнение.

— Кой знае? Теория е, нали? Приказка. Не повече или по-малко убедителна от останалите, по мое мнение.

— Е, Фабрицио — каза Лин, — и ние открихме една аномалийка.

— Четиридесет хиляди години?! — възбудено попита Баранели.

— Поне така изглежда. По-голямата част от доказателствата очевидно вече са унищожени.

— Кога е възникнала цивилизацията в Шумер? — попита Адамс.

— Около три хиляди и осемстотин години преди Христа — незабавно отговори професорът. — Преди горе-долу шест хиляди години.

— Имате ли някакви теории за напреднали култури, съществували преди четиридесет хиляди години? — настоя Мат.

— Може би започналият в Шумер цикъл не е бил първият път, когато се случва такова нещо — несигурно каза Баранели.

— Какво искаш да кажеш? — попита Лин.

— Искам да кажа, че ако извънземни същества са посетили земята и са дали началото на човешката цивилизация три хиляди и осемстотин години преди Христа, е възможно същите същества или друга група, от съвсем друга част на Вселената, да са идвали преди четиридесет, петдесет или дори сто хиляди години. Не можем да изключим това. Или човечеството само е разработило тази технология през онзи период, без помощ отвън.

— И после? — попита Адамс.

— После е било унищожено като Атлантида. От някой глобален катаклизъм, който е изличил човешкия род. Може би малки групи са оцелели, но поради условията на планетата са се върнали назад към природата и, така да се каже, станали по-примитивни, за да оцелеят.

— Като Атлантида ли? — попита Адамс. — Да не би да твърдите, че Атлантида е съществувала?

— Не — бавно отвърна Баранели, като внимателно подбираше думите си. — Твърдя, че почти всяка модерна култура си има своя собствена праисторическа легенда за напреднала цивилизация. Дали е съвпадение, или тези митове се коренят в реалността? Тялото, открито от Лин, определено сочи, че това е така, не смятате ли? — попита Баранели и вдигна вежди. — Вземете предвид и разпространеността на легендите за древното наводнение. В християнските култури знаем най-вече за Ной и Потопа, но и тази история може да бъде проследена до древния шумерски фолклор. Много уважавани учени действително вярват, че е имало такава катастрофа между дванайсет хиляди и десет хиляди години преди Христа. Това обаче е само пример, за да ви покажа, че може и да е вярно. Древните хора може би са били сполетени от други бедствия — метеоритен удар, вулканични изригвания и какво ли не. Важното е, че определено е възможно цивилизация, дори по-напреднала от нашата, да е населявала земята, но е била напълно унищожена. Не сте ли анализирали ДНК пробите?

— Не, не още. Надяваме се да го направим в Щатите, ако успеем да се върнем.

Баранели кимна дълбоко замислен.

— Значи тялото може би дори не е хомо сапиенс — каза той. — Може би е друго разклонение на рода, което по някаква причина се е развило много повече от нас. Може би заради зависимостта им от технологията катастрофата ги е поразила много по-жестоко и те са измрели, а ние сме успели да се доберем до върха.

Лин и Адамс се спогледаха. Друго разклонение на човешкото семейство? Дори не се бяха замислили за тази хипотеза, а за Адамс тя беше много по-убедителна от възможността Лин да е открила извънземен или пътешественик във времето — другите две обяснения за древния труп.

— Според мен трябва да изследвате пробите веднага — обяви Баранели. — Така ще разберем с какво си имаме работа.

— Затова трябва да се върнем в Щатите — съгласи се Адамс. — За да анализираме доказателствата и да разберем какво, по дяволите, става.

Баранели кимна.

— Ще бъде опасно, приятели мои. Очевидно е, че тялото е важно за някого и че той няма да спре пред нищо, за да опази тайната си.

— За това сте прав — каза Адамс. — Според мен става дума за правителствени интереси на високо ниво и с достатъчно власт, за да могат да протягат ръка и през южната граница.

— Ако такива хора пазят тайна, значи си струва да я научим, нали? — попита Баранели, усмихна се палаво и им намигна. Отпи отново от виното и погледна право към Адамс и Лин. — Такава помощ ви трябва, нали? Искате да знаете дали мога да ви върна в САЩ, без да ви открият?

Двамата кимнаха и загледаха как Баранели отново пълни чашата си и изпива половината на една дълга, мързелива глътка.

— Само ако смяташ, че можеш да го направиш, без да се изложиш на опасност — сериозно добави Лин.

Баранели махна с ръка.

— Не се тревожете за това — каза той. — Мисля, че мога да ви помогна, и съм сигурен, че няма да се изложа на никаква опасност. Пък и какво е животът без малко вълнение? — Той допи чашата си. — Ще се върнете в САЩ до утре, обещавам. Само обещайте на мен, че ще ми кажете какво сте открили.

— Ще ти кажем, Фабрицио — съгласи се Лин. — Освен това ще открием кой стои зад всичко това — каза тя и хвана Адамс за ръцете. — Омръзна ми да бъда жертва — продължи Лин и Мат се стресна от решителността в очите й. — Мислят, че сме мъртви, че са спечелили. Е, ние ще разберем кои са и ще пренесем войната в техния лагер.