Дж. Т. Бранън
Произход (23)

17

Хеликоптерът пресече границата само десет минути след като го откраднаха. Адамс и Лин ясно виждаха струпаните край граничните пунктове коли.

— Поне тук горе сме в безопасност — каза тя и хвърли поглед към пустинята под тях. Когато навлязоха в перуанското въздушно пространство, тя сграбчи ръката на Адамс и здраво я стисна. — Успяхме!

Той просто кимна — вниманието му беше насочено към… какво? Какво точно беше забелязал? Отново огледа пустинята, многобройните коли, камиони и камионетки около граничния пункт на Магистрала N5, но не откри нищо.

Погледът му се плъзна нататък и тогава Мат я видя — някаква военна база на около четири километра на запад. Той присви очи, за да я разгледа по-подробно. Някакво движение бе привлякло вниманието му.

— Лин — каза той, — погледни онази военна база на запад. Различаваш ли нещо?

Лин напрегнато се взря през страничния прозорец. Нещо се движеше, но какво? Напрегна се още повече. Не беше ли… положително не.

— Мат — каза тя накрая, — приличат ми на оръдия. Големи, артилерийски. Подвижни. И се подреждат в редица. — Тя погледна отново и внезапно разбра. — Целят се в нас! Ще ни свалят!

Полковник Санте наблюдаваше как първата от неговите зенитни установки изстреля ракета „Мистрал“. От задната страна изригна пламък и ракетата полетя в небето, носейки се към терористите с над хиляда и петстотин километра в час. Откраднатият хеликоптер бе изминал шестнадесет километра от границата — щеше да бъде улучен след приблизително тридесет секунди.

Полковник Санте ги използва, за да си запали пура.

Адамс изстискваше и последната капка мощност от хеликоптера и докато връхлитаха към вътрешността на Чили, скоростта им наближи триста и двадесет километра в час. Той обаче си даваше сметка, че няма шанс да избягат от зенитна ракета. Радарът сочеше, че една вече е изстреляна и се насочва към инфрачервения подпис на хеликоптера.

Адамс не беше пилотирал „Линкс“ от много години, но инстинктът му подсказа къде да намери онова, което търсеше. Посегна към прекъсвача на таблото пред себе си и го натисна надолу.

— Какво беше това? — попита Лин, докато се опитваше да овладее надигащата се паника. Беше казала на Мат, че е добре, но всъщност се страхуваше, при това ужасно много. След случилото се в Антарктида дори пътуването с хеликоптер й костваше усилия, но сега към тях се носеше ракета, животът й отново беше в опасност и тя усещаше как пулсът й се ускорява, а дланите й се изпотяват.

„Не отново — повтаряше вътрешният й глас. — Моля те, Господи, не отново.“ Прекъсна го отговорът на Адамс.

— Контрамерки — заяви той. — Инфрачервена светлина, която ще заблуди инфрачервената насочваща система на ракетата. Тя би трябвало да се забие в нея, вместо в нас.

— Това действа ли?

Адамс изкриви лице.

— Ще разберем след около десет секунди.

Полковник Санте вече не виждаше нито хеликоптера, нито ракетата с невъоръжено око, така че наблюдаваше радара, пушейки пурата си. Инфрачервеният подпис на ракетата бързо настигна този на хеликоптера. Последва просветване — ударът — и мъжете напрегнато наблюдаваха, докато светлинката изгасна.

Но какво беше това? Хеликоптерът все още беше там!

По дяволите! Сигурно бяха приложили контрамерките. Санте гневно дръпна от пурата и си даде сметка, че пилотът явно знае повече за хеликоптера, отколкото му бяха дали да разбере.

— Още веднъж! — сърдито нареди той. — Стреляйте с установки от две до десет!

Ако една ракета се беше провалила, четири със сигурност щяха да изпълнят задачата. В крайна сметка цената нямаше значение — мъжът, който се обади, обеща да им възстановят средствата за всички използвани амуниции, както и малка награда за самия Санте, ако успее да свали хеликоптера.

Контрамерки или не, четири ракети бяха гаранция за унищожение.

* * *

Адамс знаеше, че са извадили късмет и че това едва ли ще се повтори. Артилерийският командир несъмнено щеше да нареди да изстрелят няколко ракети, а в такъв случай поне една от тях със сигурност щеше да ги улучи.

Нуждаеха се от друг подход и Мат знаеше какъв е той. Единствената трудност беше да убеди Лин. Замълча, решен да изчака, докато тя няма друг избор. Скоро по радара заблестяха електронни светлинки — четири на брой. Той бързо изчисли скоростта им, тази на хеликоптера и прецени, че до удара остава около минута и половина. Отново погледна картата на местността и намали скоростта. Искаше да стигне в каньона почти едновременно с ракетите.

— Намаляваме ли? — невярващо попита Лин.

Адамс се обърна към нея и кимна. След което й обясни плана си.

В щаба на Бронираната бригада полковник Санте наблюдаваше как четирите му величествени птици се носят към злощастния хеликоптер. Възхити се на маневрите на пилота — нагоре, надолу, наляво, надясно — и в същото време му съчувстваше за напразните усилия.

Не оставаше много време и макар че хеликоптерът беше изминал осемдесет километра във вътрешността на Перу, той не очакваше проблеми с тамошните власти. Беше му обещано, че те ще съдействат.

Забеляза, че пилотът беглец отново прилага контрамерки — една от ракетите се подведе по инфрачервената стръв и експлодира зад хеликоптера. После Санте се усмихна — останалите три улучиха целта и екранът на радара ярко просветна.

Полковникът премигна, а екранът се изчисти. Ракетите си бяха свършили работата — хеликоптерът и хората в него вече не съществуваха.