Дж. Т. Бранън
Произход (74)

2

През следващите няколко дни тя продължи да се придвижва напред, докато накрая стигна до голяма река, която мощно течеше сред иначе безплодния терен. Щеше да й спаси живота и Лин реши да се придържа към нея, като се храни с малкото, което открива из пустинята и пие прекрасната чиста вода.

И така един ден ги видя, първо отдалеч — шестима, движеха се към реката. Скри се зад купчина камъни и продължи да наблюдава съществата, които разпозна с ужасяваща сигурност. Ходеха изправени на два крака, бяха високи около метър и шейсет и мускулестите им тела бяха почти изцяло покрити с косми. Чертите им не се различаваха много от нейните и тези на хората, които познаваше, но очевидно не бяха хомо сапиенс.

Гледа ги, докато пиеха и се къпаха около час, общувайки със смесица от ръмжене и подсвирвания, докато накрая излязоха от реката и тежко се запътиха натам, откъдето бяха дошли.

Видяното й помогна да разбере какво се беше случило и за да изпита хипотезата си, прекара следващите няколко нощи взирайки се в звездите, като измерваше движението им, доколкото й беше възможно.

След няколко нощи беше сигурна — ужасена, но сигурна.

* * *

Съществата, които видя край реката, присъстваха в много от книгите за еволюцията на човешкия вид, които бе прочела в „Харвард“, както и в някои от онези, които беше изучавала при последните си изследвания. Те бяха членове на изчезнал подвид — хомо неандерталенсис.

Това откритие потвърди и предположението й, че огромните космати същества, които видя първия ден, са земни ленивци — животни, които също отдавна бяха изчезнали. По астрономия беше по-добра, отколкото по палеонтология, и познанията й бяха потвърдили страховете й.

Нощното небе си оставаше почти същото през годините, но когато ставаше дума за много дълги периоди от време, човек можеше да забележи дребни разлики дори с невъоръжено око. Лин знаеше, че неандерталците са измрели преди десетки хиляди години, но това не я подготви за заключенията, до които я доведоха наблюденията на звездите, чиято позиция сочеше, че се е върнала двеста хиляди години назад. Наистина бе попаднала в тунела, но вместо да огъне пространството и да доведе анунаките, той беше огънал времето. Докато обмисляше станалото, тя не можа да не си припомни думите на професор Травърс.

„Да — беше отговорил той, когато го попитаха за анунаките, — но не ме питайте как са еволюирали, и те самите не знаят. В един момент на Земята е имало и други хомо сапиенс, включително ергастор, хайделбергенсис, рудолфенсис, хабилис, неандерталенсис и други, но после се появил хомо сапиенс сапиенс, който бил напълно развит не само физически, но и умствено.“

Докато седеше на брега на реката, докосвайки корема си, в който растеше детето на Матю Адамс, Евелин Едуардс най-сетне разбра всичко.