Дж. Т. Бранън
Произход (5)

4

Екипът пристигна точно в седем на следващата сутрин с два еднакви хеликоптера с две перки, „Чинук“ АН-46. Те кацнаха само на петдесет метра от базата и предизвикаха вятър, който вдигна гейзери от сняг и лед високо във въздуха.

От всеки хеликоптер бързо слязоха по шестима мъже, които хукнаха навели глави под забавящите се перки. Лин им отвори вратата и ги преброи един по един. Пилотите щяха да дойдат по-късно, след като се погрижат за хеликоптерите.

Никой не проговори, преди целият екипаж да се събере в столовата — най-голямото помещение в малкия базов лагер „Мейтрикс“. Един от мъжете — Лин забеляза, че всички са мъже — пристъпи напред.

— Доктор Едуардс? — попита той и й протегна едрата си ръка. — Майор Маркъс Дейли от Инженерния корпус на САЩ.

Лин пое ръката му и твърдо я разтърси.

— Военни? — изненадано попита тя и бързо огледа останалите, които бяха застанали зад Дейли, формирайки ветрило. Определено бяха от армията. Излъчването и маниерите им бяха красноречиви.

— Кой друг би се заел със спешна операция на хиляди километри от цивилизацията? Или ние, или ще трябва да чакате още две седмици, докато пристигне цивилен екип. Ако тялото е вече открито, не бива да се разложи.

Лин кимна с разбиране.

— Да, съжалявам, не исках да бъда груба, просто не очаквах военни. Преди вадили ли сте тела от леда?

Дейли мрачно кимна.

— В заледените части на света постоянно загиват войници, а ние никога не оставяме своите. — Той се взря в очите й. — А сега ни отведете при трупа.

Лин трябваше да признае, че ефективността им заслужава похвала. До обяд военните инженери огледаха мястото, проучиха го подробно и съставиха подробен план за действие, който Лин бързо одобри. Изглежда наистина не им беше за пръв път.

Когато се върнаха в базата, тя, майор Дейли и Дивейн седнаха в столовата с чаши силно горещо кафе на алуминиевата маса помежду им. Двамата учени от НАСА описаха на Дейли как бе направено откритието, а той задаваше въпроси и си водеше бележки.

— Значи, след като снощи говорихте с Аткинсън, не сте се връщали при тялото до днес сутринта?

Лин размени поглед с Дивейн и поклати глава.

— Не. Самюъл ни нареди да се върнем тук и да чакаме, докато пристигнете.

Дейли кимна.

— Това е добре.

— Защо? — попита Лин, като ясно си даваше сметка, че не е казала цялата истина. След съвещанието с екипа предишната вечер двамата с Дивейн отново се спуснаха по хребета и документираха находката с камери с висока резолюция и подробни бележки. С помощта на специализираните си инструменти дори успяха да отделят клетки от кожата на замръзналото тяло, да отрежат коса за ДНК анализ, както и да вземат късче от дрехите за радиовъглеродно датиране. Заради непредсказуемия климат на този странен континент, мястото можеше да се окаже погребано под два метра сняг, докато пристигнат специалистите. Тялото като нищо щеше да изчезне за още четиридесет хиляди години, а Лин в никакъв случай нямаше да го допусне. Мисълта да признае това на Дейли обаче я притесняваше и доказателствата, които бяха събрали, сега се намираха в раницата й, скътана в личната й стая.

— Добре — заяви Дейли. — Ще преминем към първа фаза от плана в тринадесет часа и ще извадим тялото. Ще го сложим в един от хладилниците под налягане в първия хеликоптер и всички ще излетим до двадесет и два часа тази вечер.

— Какво? — Лин беше шокирана. — Всички ли заминаваме? Ами мисията ни?

Дейли напълно пренебрегна тревогите й.

— Вече сте част от важна научна находка, доктор Едуардс — чаровно каза той. — Мисията ви се промени.

Верен на думата си, Дейли се погрижи хората му да извадят и натоварят тялото същата вечер. Бяха толкова експедитивни, че Лин нямаше как да не се впечатли. Извадиха тялото с почти майчинска грижовност. Лин и Дивейн удивено наблюдаваха, докато пред очите им се разкриваше все повече от древния труп. Странните дрехи продължаваха надолу и завършваха с нещо като ботуши за студ. После изникна и нещо друго, нещо метално, заровено до тялото.

Лин се приближи, за да погледне, но я отпратиха.

— Съжалявам, доктор Едуардс — нетърпеливо й се сопна Дейли. — Инструментите, които използваме, са опасни. Моля ви, останете в безопасната зона.

Разочарована, но не и изненадана, Лин отстъпи. Дейли би предпочел тя изобщо да не присъства, но Лин се аргументира добре. Колкото и опит да смятаха, че имат, военните не познаваха уникалните условия на глетчера Пайн Айлънд и тя ясно му даде да разбере, че ще са им нужни съветите на специалист, ако не искат да нанесат щети. Сеизмични аномалии, неочаквани движения в леда, промени във въздушното течение — всеки от тези фактори можеше да предизвика опасни ледени срутвания или дори нещо по-лошо.

Дейли капитулира, но поиска най-много двама помощници. Лин се радваше, че ще наблюдава изваждането на тялото, но съжаляваше, че по-голямата част от екипа й няма да може да сподели вълнението.

Виждаше се, че Дейли и хората му не се интересуват от находката. Пристъпиха към задачата си професионално, и толкова. Както бе обещал майорът, до десет вечерта тялото се намираше в хеликоптера, заедно с военните инженери. Във втория хеликоптер седяха Лин и екипът от НАСА, вперили поглед в малката база „Мейтрикс“, която се стопи във вихрушката от мъгла под тях.