Дж. Т. Бранън
Произход (41)

14

Остра болка в главата изтръгна Адамс от дълбокия сън, забивайки се в мозъка му като копие. В първия момент не помнеше нищо, но постепенно спомените започнаха да се връщат — двата удара с пистолет обясняваха поне болката в главата. Къде се намираше сега? Къде беше Лин?

Веднага забеляза, че където и да се намираше, мястото тънеше в почти непрогледен мрак. Може би заключена стая, в която не прониква никаква светлина. Мракът обаче беше прекалено плътен и той осъзна, че очите му са вързани. Осъзна още, че е обездвижен — главата, торсът, ръцете и краката му бяха вързани за стол с висока облегалка.

Опита се да заговори и да се опита да разбере дали и Лин е при него на това непознато място, но бяха запушили устата му. Езикът му безпомощно се замота около нагънат плътен парцал и той успя да издаде само тих стон. Тогава обаче чу подобен стон някъде до себе си — на метър и петдесет, може би малко повече — и разбра, че Лин е наблизо. Тя беше жива.

Опита се да раздвижи тялото си, за да се премести до нея, но столът явно беше закован за пода, а онова, с което го бяха вързали, бе прекалено здраво, за да го скъса. По-късно може би щеше да се опита да го разхлаби, да раздвижи парцала в устата си и да го изплюе, или да свали превръзката. Засега обаче се отпусна и използва сетивата си, за да разгадае къде се намират. Щом престана да мисли за оковите си, той веднага долови приглушено ритмично бръмчене, което сякаш идваше изпод краката му или може би отстрани. Всъщност явно го обгръщаше отвсякъде, сякаш се изливаше в помещението, в което се намираха. После през тялото му премина слаба вибрация, която му подсказа, че се движат.

Адамс мигновено осъзна, че са в самолет, в херметизирана кабина. Къде ги водеха, по дяволите? И защо? Отговорът на втория въпрос вероятно беше „За да ги разпитат“ — щяха да искат да разберат какво е станало през последните няколко дни и на кого още са казали. Той се стресна — спомни си за Баранели и внезапно осъзна, че са го изложили на опасност.

Въпреки че беше суров, добре трениран и с войнишки дух, Мат не си правеше илюзии, че ще издържи при разпита. Не се боеше от изтезанията — отдавна беше привикнал към физическа болка. Страхуваше се от действията си, ако го принудеха да гледа как изтезават Лин. Освен това, ако използваха най-новите наркотици вместо по-брутални методи, способността му да търпи и бездруго нямаше да му е от полза — синтетичните серуми на истината гарантираха резултат.

Въпросът къде са обаче все още го озадачаваше. От проучванията на Стивънфийлд знаеше, че освен имението в Мейсън Нек, Джейкъбс има имоти в Ню Йорк и Сан Франциско, и се зачуди дали не летят към някой от тях. Неофициалната главна квартира на група „Билдерберг“ се намираше в университета „Лайден“ в Холандия, където организираха годишните си срещи. Адамс знаеше, че Джейкъбс прекарва доста време там и има апартамент в града.

Докато обмисляше различните възможности, той си даде сметка, че нито една от тях не е подходяща. Не знаеше защо, но просто не виждаше причина да ги закарат на което и да било от тези места. Имаше обаче още едно, а Джейкъбс и група „Билдерберг“ очевидно имаха нещо общо с него. Там разполагаха с технологичните познания, нужни, за да ги принудят да говорят, и никога не биха съобщили за изчезването им.

Адамс беше сигурен, че се движат към Зона 51.