Дж. Т. Бранън
Произход (24)

18

Елдридж научи новината по-малко от минута след разрушителния удар. Значи всичко беше свършило. Или не? Той знаеше, че и преди е допускал тази грешка — твърде рано бе да приеме, че бегълците са мъртви. Е, не и този път. Щеше сам да се увери. Самолетът им щеше да стигне до мястото на удара след по-малко от десет минути, освен това чилийските и перуанските военни и полицейски отряди също пътуваха натам.

Той щеше да огледа мястото от въздуха, да провери дали хеликоптерът наистина е разрушен, че не става дума за поредния гаден трик, а после да се приземи и да ръководи разследването на земята.

След като го бяха улучили три ракети, от хеликоптера щяха да са останали само горящи руини, просто един огнен ад. Елдридж обаче нямаше да се успокои, докато не открие някакви останки от телата.

Тогава вече можеше да се отпусне.

Самолетът „Лиър“ стигна на мястото в рамките на предвидените десет минути и Елдридж с наслада огледа пламтящите останки от хеликоптера, погребани на дъното на дълбокия каньон. Огънят се протягаше нагоре по скалите и почти докосваше самолета му.

Едва ли някой би оцелял след подобна експлозия, но ако Елдридж си беше взел някакъв урок от тази задача, той беше, че всичко е възможно.

Отиде в пилотската кабина и каза на капитана да намери място за приземяване.

Дванадесет часа по-късно, когато нощният мрак се спусна окончателно, а температурата падна почти под нулата, разследващият екип откри нещо.

По-рано през деня избухнаха дребни разпри за това под чия юрисдикция се провежда разследването, но Елдридж и хората му взеха нещата в свои ръце и използваха ресурсите и на двете страни, за да ускорят операцията.

Долу обаче наистина нямаше кой знае какво. Ударът беше нагорещил жестоко фюзелажа, унищожавайки всичко в хеликоптера за по-малко от секунда. Когато той се разби на дъното на дълбокия каньон, вече не беше останало много за разследване.

Онова, което остана, бе извадено, сортирано, проучено и идентифицирано късче по късче. Съобщиха на Елдридж, че температурата е била толкова висока, че е малко вероятно да е останало нещо от бегълците, похитили хеликоптера. Можеха да се надяват най-много на парченце обгоряла кост или някой зъб.

Елдридж нямаше да остане доволен, преди да е напълно сигурен, че Адамс и Едуардс са мъртви. Затова първата вълна облекчение го заля едва в полунощ.

— Ето, сър! — заяви развълнуваният техник, понесъл нещо в прозрачно пластмасово пликче.

— Какво е това? — попита Елдридж.

— Зъб — щастливо отвърна мъжът. — Много е обгорял — продължи той и го вдигна, за да може Елдридж да го огледа със собствените си очи, — но е зъб от мъжа, който е бил в хеликоптера.

— Сигурен ли сте? — попита Елдридж, допускайки вълнението му да нарасне само едва-едва на този етап.

— Сто процента, сър — потвърди техникът.

Елдридж кимна.

— Добре. — Той взе пликчето със зъба. — Трябва веднага да го изследваме.

Стивън Джейкъбс беше възбуден. Току-що беше долетял в Швейцария, за да види машината със собствените си очи и напредъкът на екипа в ЦЕРН искрено го радваше. Наистина щяха да успеят!

Прибираше се у дома в собствения си частен самолет, на единадесет хиляди метра над земята, когато телефонът иззвъня.

— Джейкъбс — каза той, приемайки обаждането.

— Сър — избуча дълбокият бас от другата страна, — обажда се Елдридж. Ситуацията е овладяна.

— Сигурен ли си? — попита Джейкъбс.

— Да, сър. Хеликоптерът е почти напълно унищожен, но успяхме да открием три обгорели зъба. ДНК тестовете потвърждават, че два от тях са на Матю Адамс, а третият — на Евелин Едуардс. Няма начин да са оцелели. Всичко свърши.

Джейкъбс се облегна в тапицираната с кожа седалка. Всичко беше свършило, да. Освен това всичко тъкмо започваше — смъртта на двамата бегълци оповестяваше началото на новия световен ред.

— Браво — каза накрая той. — Можеш да се върнеш у дома и да заемеш мястото си сред нас. Почти е време.

Джейкъбс почти почувства вълнението на мъжа отсреща, то сякаш се излъчваше по сателитния телефон.

— Тъй вярно, сър — отвърна командирът на Алфа бригадата, а Джейкъбс постави слушалката на мястото й и прекъсна връзката.

„Да — каза си той и се протегна в стола, щастлив заради новините от Перу. — Почти е време.“