Дж. Т. Бранън
Произход (6)

5

Лин надникна през прозореца и погледна надолу към тъмните, полузамръзнали води на прохода на Дрейк — малката ивица между Южния и Атлантическия океан, която разделя Антарктида от Южна Америка.

Летяха много ниско и тя се чудеше къде ли ще спрат за гориво. Обсегът на хеликоптера едва ли беше повече от 1600 километра, което означаваше, че сега се намират над Чили или Аржентина. Дали в някоя от тези две страни имаше американски военни писти? А може би щяха да заредят гориво във въздуха заради деликатността на товара, за да не се налага да кацат, преди да влязат в САЩ.

Мислите й бяха прекъснати от Хари „Труман“ Травърс, главният сеизмограф на мисията, която бяха изоставили.

— Поне ще видим семействата си по-рано, отколкото очаквахме — каза той с престорен ентусиазъм.

Всички измърмориха одобрително, дори Лин, въпреки че тя нямаше семейство, при което да се върне. Беше единствено дете, а родителите й бяха загинали при катастрофа малко след раждането й. Отгледа я баба й, но и тази прекрасна жена бе починала от рак преди две години. Без съпруг и собствени деца, Лин си нямаше никого.

Зарадва се, когато Сали Джонсън смени темата.

— Какво смятате, че ще стане с нас?

— Съвсем просто е — изсумтя Хорсън, чийто опит в разузнаването му даваше известна престава за ситуацията. — Или ще ни изкарат на парад пред медиите и ще насочат всички прожектори към нас…

— Или? — попита Дивейн от името на всички.

— Или ще ни поставят под карантина, за да ни скрият. Зависи колко секретно ще е откритието според правителството. Защото това е точно едно от нещата, които биха се опитали да покрият.

Мъжът, който се представяше за майор Маркъс Дейли, погледна към тъмното небе и светлините на опашката на втория хеликоптер, който летеше ниско над вълните.

Харесваше някои страни от работата си, други — не чак толкова. Тази задача му допадаше. Много мъже биха се уплашили от онова, което щеше да направи, но той не смяташе, че има друг вариант. Беше коравосърдечно, разбира се, но на него просто не му пукаше. Действията му щяха да донесат полза на организацията и да я предпазят. Нея и мечтата.

Той извади от джоба си малка метална кутия и провери пулсиращата светлинка. С пръст на бутона, отново погледна към втория хеликоптер, изчаквайки точния момент.

— Поне да знаехме къде отиваме — каза Дивейн и се протегна в тясната седалка. Сякаш беше прочел мислите на Лин, която се взираше в морето и си задаваше съвсем същия въпрос. „Майната му.“

— Отивам да попитам пилота — обяви тя, разкопча колана и стана от неудобната седалка. По време на дълъг полет и това е занимавка.

Взе раницата си и мина по тесния коридор, бутайки коленете на колегите си.

— Нали знаеш, че можеш да я оставиш тук — пошегува се Отис Бърнс. — Няма да я откраднем.

Лин се изчерви — знаеше, че е прав. Въпреки това усещаше странна нужда да не изпуска раницата от очи, особено сега, когато всички останали доказателства бяха в ръцете на американската армия.

— Какво да ти кажа? — пошегува се тя. — Имам проблеми с доверието.

Обърна се и продължи по пътеката, пилотската кабина беше на две крачки. Лин почука веднъж, после отново. Отговор не последва.

— Ехо? — извика тя и почука по-силно. Изкрещя и почука отново, още по-силно. Никой не отговори.

Напипа дръжката и я завъртя. Вратата бавно се отвори и Лин пристъпи в кабината. Щом осъзна какво вижда, очите й се разшириха, а дъхът заседна в гърлото й.

Командир Флин Елдридж, който се беше представил на учените с името Дейли, се намести и с мъка различи втория хеликоптер, който беше само на петстотин метра от дясната им страна, макар че светлините му приличаха на миниатюрни точици в далечината.

Погледна ръчния си часовник, провери координатите още веднъж. После се обърна към навигатора.

— Тук ли? — попита той, искайки потвърждение.

Навигаторът кимна.

— Тук.

Елдридж също кимна и натисна бутона.

— Никой не управлява хеликоптера! — ужасено изкрещя Лин. Когато влезе, видя не пилот и навигатор, както очакваше, а празна кабина с една-единствена зелена светлинка на контролното табло. — Пилотират го с дистанционно управление!

Всички веднага се развикаха, скочиха от местата си и се хвърлиха към кабината, за да погледнат. Тогава Лин видя как зелената светлинка замига по-силно, после спря. И светна в червено.

На петстотин метра от другата страна на прохода на Дрейк командир Флин Елдридж и хората му наблюдаваха с професионален интерес как огромна огнена топка озари черното небе до тях, нарасна и с мъка се задържа във въздуха за няколко секунди, преди да падне в мразовитите води.

Елдридж кимна удовлетворен.

„Свършихме работата.“