Дж. Т. Бранън
Произход (39)

12

Адамс направи пълен разбор на събитията едва когато бяха в безопасност във взетия под наем склад в Тусон. Докато все още бяха в лагера, Лин го прегърна със сълзи на очи, а той я притиска към себе си, докато споделената им топлина започна да разтапя калта, която все още покриваше тялото му. Целунаха се, докато се откъсваха един от друг, и скоро цялата група събра багажа и тръгна към колата.

Отново смениха колите, този път в Дейл Сити, а после Айита ги взе с хеликоптера от частната писта на свой приятел в Манасас. През цялото време всички спяха и докато стигнат в Тусон, изобщо не успяха да обсъдят приключенията на Адамс. Сега обаче бяха отпочинали и той подробно им разказа какво се е случило.

— Значи сме били прави, че Джейкъбс използва група „Билдерберг“, за да вербува хора — каза Стивънфийлд.

— Така изглежда, определено — съгласи се Мат. — Само че все още не знаем за какво ги вербува.

— От онова, което ни каза, можем да предположим — отвърна Стивънфийлд.

Лин кимна — като учен тя бързо беше осмислила цялата информация.

— Изглежда — започна тя, — че през четиридесетте години на двайсети век е бил установен контакт с извънземни, което е довело до комуникация с тях. Ясно е също, че Джейкъбс и поне част от група „Билдерберг“ изграждат устройство, което да позволи на тези извънземни да дойдат на Земята, явно масово. Това, че е станало дума за геноцид, е най-малкото тревожно и вероятно е било постигнато споразумение, че Джейкъбс и хората му ще бъдат пощадени, задето им съдействат. Може би Джейкъбс вербува с тази цел — избира група хора, на които ще бъде позволено да оцелеят. Това обяснява защо някои са били отвратени и са отказали да участват и защо са загинали мистериозно скоро след това, преди да успеят да кажат някому.

Айита кимна.

— Определено има някаква извратена логика — съгласи се той. — Тревожа се за сроковете им — каза Стивънфийлд. — Казваш, че Лоуъл е споменал, че „тайното проектче“ на Джейкъбс в Европа ще влезе в действие следващата седмица, което по всяка вероятност има нещо общо с начина, по който тези същества ще дойдат на Земята. Трябва да отбележим също, че директорът на тайните служби и тридесет и един от хората му са били избити от гардовете на Джейкъбс без никакво колебание.

— Катастрофата с петролния танкер беше представена като нещастен случай, а огнената стихия, която се разрази, вероятно няма да остави много доказателства — отвърна Айита, който следеше събитията от Тусон.

— Без съмнение доказателства ще има, но събирането им ще отнеме време. Поведението на Джейкъбс издава убедеността му, че дотогава разследването няма да има никакво значение. Което от своя страна означава, че след седмица цялата власт на президента и американското правителство ни най-малко няма да го притеснява.

Айита кимна и обмисли положението.

— Да, времето ни наистина свършва — съгласи се той. — Явно разполагаме само със следващата седмица.

— Онова, което все още не разбирам — намеси се Адамс, — е какво общо има тялото, открито от екипа на Лин. Изглежда, че контактът с извънземните е бил установен едва през четиридесет и седма, и все пак тялото, заради което Джейкъбс и група „Билдерберг“ са готови да убиват и което може би също е от извънземен произход, е на четиридесет хиляди години. Каква е връзката?

Лин вторачи поглед напред, потънала в мисли.

— Просто не знам — призна тя. — Това няма никакъв смисъл.

— Е, аз пък имам добри новини за вас — каза Айита и се усмихна за пръв път от началото на разговора. — Ще можете да получите резултатите от „Ди Ен Ей Аналитикс“ още днес следобед. — Очите на Адамс и Лин се разшириха от вълнение. — Казаха да отидем след три.

Когато Лин и Адамс влязоха през двойните електронни врати, „Ди Ен Ей Аналитикс“ ги посрещна с обичайната глъчка. Въпреки че официално бяха мъртви, те още носеха тъмни очила и дебели дрехи, за да прикрият фигурите си, а косите им бяха боядисани. На този късен етап нямаше никакъв смисъл да поемат рискове.

Адамс изостана, за да държи обстановката под око, а Лин пристъпи към рецепцията. Русата рецепционистка, която носеше табелка с името „Анджела“, й се усмихна топло, макар и не особено искрено.

— Добър ден, добре дошли в „Ди Ен Ей Аналитикс“ Финикс, с какво мога да ви бъда полезна?

— Дойдох за едни резултати — каза Лин. — На името на Гауър, Луси Гауър.

Анджела се обърна към компютъра, а дългите й изкуствени нокти зачаткаха по клавиатурата.

— А, ето ги — каза тя. — Доктор Конър ще ви обясни резултатите. Ще го намерите в стая шестнайсет, на втория етаж — продължи тя и посочи към дългия коридор в източния край на чакалнята. — В края на коридора завийте наляво и ще видите асансьорите. Когато слезете, завийте надясно, втората врата отляво.

Лин се запита колко голямо е това място и колко хора се губят из него.

— Благодаря — простичко каза тя, обърна се и направи знак на Адамс да я последва.

Пет минути по-късно двамата стояха пред кабинета на доктор Конър.

Вторият етаж ярко контрастираше с първия — вместо тълпа хора, които бързаха насам-натам, тук нямаше почти никого. Промяната моментално събуди инстинкта за оцеляване на Адамс и той се зачуди защо ги пращат тук, за да си вземат резултатите. Ако беше стандартна процедура и този коридор трябваше да гъмжи от хора.

Той протегна ръка към полуавтоматичния „Глок 17“, пъхнат в колана му, и усети успокоителната му тежест. Огледа целия коридор и забеляза двама мъже, потънали в разговор, които завиваха зад ъгъла. Имаше три камери за наблюдение, но изглежда нито една от тях не беше насочена към него или Лин. Асансьорът звънна, преди да качи и други хора на втория етаж, и Адамс сложи ръка на дръжката на пистолета. Вратите се разтвориха и в коридора пристъпиха мъж и жена. Завиха наляво, провериха табелката на една врата и почукаха, а един спретнат млад лекар ги покани да влязат.

— Приключи ли? — навъсено попита Лин. — Мисля, че всичко е наред.

Адамс се усмихна смутено.

— Приключих — каза той и посегна да почука на вратата. След няколко секунди тя се отвори и насреща им застана по-възрастен, но също толкова спретнат лекар.

— Вие сигурно сте госпожа Гауър — каза той и протегна ръка, а Лин я разтърси.

— Приятно ми е, доктор Конър — отвърна тя. — Това е Джеймс Дейвис, мой приятел.

— Господин Дейвис — усмихна се лекарят и стисна ръката на Адамс. — Моля, заповядайте.

Той ги покани в малък, но изискан стерилно чист офис със скъпи мебели. Покани ги да се настанят в двете кожени кресла срещу дизайнерското стъклено бюро и също седна, за да разгледа документите пред себе си. После рязко вдигна очи и надникна над рамките на очилата си.

— Простете, не ви предложих нищо за пиене — извинително каза той. — Желаете ли нещо? Кафе, чай?

— Не, благодаря — отговори Лин от името на двамата. — Нямаме търпение да получим резултата от тестовете.

Конър им се усмихна.

— Разбира се. — Той потупа листовете на бюрото си. — Резултатите. Много са интересни. Много.

Лин и Адамс го погледнаха с очакване.

— Госпожо Гауър, господин Дейвис — започна той, като отново се втренчи в тях иззад очилата си. — Аз съм старши консултант тук. След първоначалния преглед ги пратиха на мен, за да потвърдя резултатите. Бих ли могъл да ви попитам откъде са пробите?

— Боя се, че не можем да ви кажем, докторе.

Конър кимна и отново сведе очи към резултатите.

— Добре — каза той. — Да започваме.