Дж. Т. Бранън
Произход (48)

21

— Стигнахме — каза Стайнбърг, когато завиха отново и внезапно се озоваха срещу нещо, което приличаше на врата на асансьор. — Това е изходът „Рузвелт“, изграден е малко след построяването на базата по заповед на президента. Рузвелт, който се отбивал тук от време на време, имал клаустрофобия и бил малко параноик. Никак не му допадала идеята асансьорът да е единственият път за бягство, ако нещо тук се обърка. — Стайнбърг се наведе и натисна бутон от едната страна на вратата, която безшумно се отвори. От другата й страна видяха най-обикновена кабина. — Открай време го представят за най-обикновен асансьор, който отдавна е повреден и е бил спрян от съображения за безопасност. Само че — продължи той и въведе някакъв код с помощта на контролния панел на стената, — това никога не е било асансьор. Поне не и в обичайния смисъл на думата.

Докато говореше, задната стена се плъзна настрани и разкри удивително дълъг, леко стръмен тунел, който продължаваше в далечината, докъдето поглед стига.

Адамс надникна вътре.

— Ако се намираме тридесет и шест етажа под земята — каза той, — значи при този ъгъл тунелът се простира на…

— Осем километра — довърши Стайнбърг. — Излиза близо до Магистралата на извънземните, път 375, която стига до базата. Изходът на тунела е точно до мрежата, от външната страна. Това също е територия на военновъздушните сили, както и целият район на стотици километри около него, но може би е достатъчно отдалечен, за да успеете да се измъкнете оттук.

Адамс посочи една метална вагонетка от дясната страна на тунела, която стоеше върху нещо, което приличаше на релси.

— Какво е това?

Стайнбърг се усмихна.

— На ваше място не бих му обръщал внимание. Целта е била да осигури по-бързо бягство, но повече от четиридесет години си стои тук без никаква поддръжка. Дори да работеше, силата на тежестта няма да е на ваша страна.

Адамс кимна.

— Да тръгваме тогава — каза той и пристъпи в тунела заедно с Лин. Когато се обърна, осъзна, че двамата учени не са ги последвали. Тогава Лин стреснато извика и очите на Адамс се разшириха — професор Травърс беше насочил пистолет право към главата на Стайнбърг.