Дж. Т. Бранън
Произход (70)

16

Странният зелен огън угасна почти в момента, в който се появи, а Адамс остана да виси на парапета и да се взира в обгорената шахта и безформената маса, останала от тялото на Елдридж на дъното. Той внимателно докосна стената под асансьора и се изненада, защото тя беше хладна. Опипа наоколо и откри, че всичко е хладно, сякаш изобщо не бе горяло. Мат бавно се спусна през пода, като използваше дръжките по стените на шахтата, за да слезе.

На дъното се взря в трупа на Елдридж. Той изглеждаше така, сякаш плътта се е варила, докато не се е отделила от костите, а от миризмата му се догади. Ако тази енергия беше обляла цялото ниво, какво ли се беше случило с Лин? Почти не искаше да се върне, но знаеше, че се налага.

Анунаките там ли щяха да бъдат? Преглътна с усилие и продължи. Имаше само един начин да узнае. Стигна до конферентната зала и видя, че стената, която я отделя от контролното помещение, сега е просто строшена черупка, а в камерата долу не се забелязва никакво движение. Навсякъде имаше тела, а плътта се беше свлякла от костите им. Мат тръгна към огромните прозорци, застана на ръба и надникна в пещерата оттатък. Веднага му стана ясно, че там няма никакъв „кораб-майка“, никаква Атлантида, понесла анунаките убийци.

Но къде беше Лин? Той обърна гръб на пещерата и огледа десетките съсипани тела. Стисна зъби и започна да търси.