Дж. Т. Бранън
Произход (64)

10

След няколко минути избутаха Адамс в стаята и го натикаха в един стол точно срещу Джейкъбс, който му се усмихна топло.

— Трябва да престанем да се срещаме по този начин — каза той. — Боя се обаче, че сега нямаме време за любезности, така че дайте по същество. С каква информация разполагате?

— Жива ли е още Лин?

— Да — отговори простичко Джейкъбс. — Решихме, че е най-добре да я държим жива, в случай че решите да се отбиете. Каква е информацията? Откъде са дошли анунаките?

— Трябва първо да я видя — отвърна Адамс.

Джейкъбс кимна на Елдридж, който сграбчи Мат за главата и я блъсна в стъклената конферентна маса, след това го бутна обратно в стола с разкървавен нос. Адамс се втренчи мълчаливо в Джейкъбс.

Джейкъбс се взира в него за няколко мига, търсейки знак на слабост, но не можа да открие такъв. Накрая зацъка с език и даде знак на Елдридж.

— Доведи доктор Едуардс, ако обичаш — примирено каза той.

Филип Месие се бе прибрал в контролната зала, за да ръководи операцията, но гласът му все още се чуваше по високоговорителите, изведени навсякъде из наблюдателната галерия.

— В камерата ще се генерира огромна енергия — обясни той по интеркома. — Стъклото пред вас е дебело двадесет и пет сантиметра. Без него и без защитната скална облицовка, която покрива пещерата, цялото това ниво би било разрушено, когато тунелът се активира. Но не се притеснявайте — засмя се той. — Там, където се намирате, нищо няма да ви се случи. Процесът е моделиран и изпитван хиляди пъти.

Настанена в стола си, Лин също се засмя. Изпитван хиляди пъти? Може би чрез компютърна симулация, но реален тест? Трудно е да се направят предвиждания за технология, която се използва за първи път.

— Всеки момент ще започнем началната процедура — обясни Месие. — Сега ще станете свидетели на част от мощността, която генерираме от антиматерията, произведена от ГАУ над нас.

Настъпи кратко затишие, всички млъкнаха, а светлините затрептяха. После се разнесе звук като от електрически генератор, само че много по-силен. Мощно, дълбоко, пулсиращо жужене, което премина през тялото й като физически удар. След това осветлението в галерията угасна, този път, без да се включи отново, разкривайки камерата оттатък с още по-голяма яснота. След секунди изгаснаха и светлините в нея, а Лин долови известно разочарование край себе си.

— Почакайте малко — чу се гласът Месие. — Един момент.

В отдалечените краища на приличния на пещера покрив се появиха светлинки, отначало само искрици, които нараснаха, докато всяка от тях можеше сама да освети помещението. Не след дълго цялата камера се изпълни с хаотично просветващи енергийни източници, подобни на хваната в контейнер светкавица, която бясно искреше с огромна енергия.

Лин бе като омагьосана. Изведнъж на рамото й легна ръка.

— Елате с мен — прошепна Елдридж в ухото й.

Адамс видя Лин да влиза в стаята и сърцето му заблъска в гърдите. Беше жива! На нейното лице също бе изписано вълнение, което се превърна в гримаса, когато Елдридж безцеремонно я блъсна в стола до Мат.

— А сега, господин Адамс — каза Джейкъбс, — кажете ми какво знаете.

— Не и преди да се уверя, че Лин е в безопасност — отвърна Адамс. — Трябва да напусне ЦЕРН веднага, да бъде изведена навън.

Джейкъбс кимна на Елдридж, който издърпа Лин от стола й, извади нож и го доближи до едното й око.

— Другата възможност е да ми кажете веднага, тогава Елдридж няма да извади очите на тази кучка! — гневно кресна Джейкъбс, осъзнал, че устройството в съседната стая вече започва да работи.

Адамс се огледа. Вратата на галерията отпред се пазеше от двама мъже от Алфа бригадата, както и вратата на асансьора зад него. Елдридж държеше Лин здраво само на няколко стъпки встрани, а Джейкъбс седеше от другата страна на масата.

Над двойната врата към галерията замига светлинка, а по интеркома долетя електронен глас.

— Три минути до отварянето на тунела — каза той без никаква емоция. — Всички да заемат местата си.

Джейкъбс се обърна към Елдридж.

— Давай! — нареди той. Беше му омръзнало да играе игрички.

Адамс видя блясъка в очите на Елдридж и реагира миг преди него. Стреличките бяха опрени в небцето му, затова не бяха открити при двете претърсвания. Той сам избра дървото и ножа в една железария в Женева и ги издялка, преди да се отправи към ЦЕРН. Бяха малки, но тежки и много остри. Спусна една от небцето към езика си, сви го около нея и я издуха колкото се може по-силно.

Бе научил тази техника като дете и прекара стотици часове, целейки се от шест метра в двусантиметрова мишена, докато накрая умението се превърна във втора природа. Можеше да задържи до шест отровни стрелички в устата си без риск и макар че не успя да намери подходяща отрова за краткото време, с което разполагаше, за да се подготви, бе натрил връхчетата им с чили на прах, така че когато първата стреличка влезе в дясното око на Елдридж, той се преви от болка и изкрещя с все сила. Веднага пусна Лин, изтърва ножа си на земята, ръцете му се стрелнаха към раненото око, а краката му омекнаха от раздиращата болка.

Адамс се обърна към Джейкъбс, знаейки, че може да си разреши само един изстрел, преди да се занимае с пазачите. Пусна още една стреличка, но Джейкъбс реагира бързо и се прикри под масата, а острието изсвистя безполезно над главата му.

Мат бързо се наведе, за да вдигне ножа на Елдридж, и го метна през стаята към гардовете, застанали на двойната врата. После се обърна към охранителите до асансьора, които вече се целеха в него, но той изстреля две стрелички последователно и уцели и двамата в лицата. Не беше кой знае какво, но стигаше, за да им попречи да стрелят по него в следващите няколко мига.

Чу сподавен вик до себе си, обърна се и видя, че ножът, който бе метнал, стърчи от гърдите на един от другите пазачи. Той падна на колене с широко отворени очи, а партньорът му откри огън с автомата си.

Докато Адамс и Лин търсеха прикритие зад металните подпори на стъклената маса, Джейкъбс се втурна към двойната врата. Куршумите разбиваха стъклото и рикошираха от металните крака на масата. Адамс придърпа полуслепия Елдридж към себе си с ранената ръка и го удари по челюстта с другата, като на практика го нокаутира. Пресегна се да вземе оръжието му, но Лин го беше изпреварила и го насочваше към мъжете до асансьора.

Двамата гардове се бяха опомнили след стреличките и отново вдигаха оръжията, но залитнаха назад към металната врата на асансьора, когато Лин изстреля четири куршума, по два на човек, улучвайки всеки от тях право в гърдите. По полирания дървен под плиснаха кървави фонтанчета.

За момент Адамс погледна изненадано Лин, а после се обърна към двойната врата.

— По дяволите! — изруга тя, видяла, че Джейкъбс изчезва на сигурно място в галерията.

Последният пазач отново откри огън по тях, а Лин привлече изстрелите му, като се търкулна на една страна и го обстреля. Адамс се претърколи в противоположната посока и пусна останалите две стрелички.

Последният гард се килна на една страна, когато един от куршумите на Лин го уцели в бедрото, и се люшна назад, щом стреличките на Адамс влязоха в гърлото му.

— Две минути до отварянето на тунела — обяви електронният глас.

— Хайде! — каза Адамс, докато се изправяше. — Да влизаме, веднага!