Дж. Т. Бранън
Произход (73)

1

Лин се събуди и ръцете й инстинктивно се насочиха към корема. Нямаше как да бъде сигурна, но се чувстваше добре и засега това трябваше да е достатъчно. Къде се намираше обаче? Беше тъмно, а земята под нея беше камениста. Дали все още беше в пещерата? Вдигна очи и видя звезди. Не, беше някъде навън.

Какво ли се беше случило? Присъствието й в камерата очевидно някак си бе променило механиката на времево-пространствения тунел и той беше действал по непредвиден начин. Внезапно й мина неприятната мисъл, че може да се намира където и да било из Вселената.

Тя рязко вдигна глава, за да погледне отново звездите, и веднага се почувства по-сигурна. Все още беше на Земята, в това нямаше съмнение, при това в Северното полукълбо и лесно различаваше познатите очертания на Голямата мечка и Орион, намери и Венера — всичките бяха на обичайните си места. Когато се обърна, видя и Луната, която я осветяваше с цялото си великолепие. Освен това си даде сметка, че ако действително се намираше на друга планета, вероятно нямаше да може да диша. Въпреки това обаче не знаеше къде е и тръгна да огледа пейзажа наоколо.

Скоро толкова се умори, че й се прииска да полегне. Откри място, което й се стори безопасно — на завет под една скала, направи си възглавница от якето си и след секунди заспа.

Събуди се на следващата сутрин, огряна от лъчите на слънцето. Прочисти ума си и тогава чу звука. Беше странен, непознат, никога не беше чувала нещо подобно — приличаше на ръмжене на гущер. Тя се огледа и очите й се разшириха, когато видя животните на билото на малкия хълм пред нея. Бяха огромни и покрити с пера и докато наблюдаваше как се разхождат по пустия пейзаж, Лин беше сигурна, че никога не е виждала такива. Или пък беше?

Вдигна очи към слънцето, сякаш за да се увери, че все още е на Земята. Изправи се на крака и отново тръгна. Вървя много дълго и по всичко личеше, че се намира в пустиня. Не спря с часове, беше изтощена и все пак не откри признаци на живот, като се изключат онези странни същества. Нямаше и следи от хора.

Седна и огледа пустинната картина. Храстите, които успяваше да различи, й изглеждаха познати, но какво знаеше тя за храстите в пустинята? Почти нищо. Онези същества обаче я притесняваха, напомняха й на нещо, което беше виждала преди, в учебник в училище или може би в университета. Но учебник по какво?

Накрая отговорът я зашлеви със силата на парен чук.