Дж. Т. Бранън
Произход (22)

16

Делонгис наблюдаваше от кабината заедно с пилота и с удоволствие видя, че всичко става дори по-лесно, отколкото се надяваше. Явно видът на облечения в черно екип от отряда за бързо реагиране ужаси терористите и те се предадоха без борба. Съществуваше заплахата от антракса, разбира се, но хората му бързо я бяха неутрализирали. Сега тичаха напред, за да извършат ареста, сваляха белезниците от коланите си и…

Делонгис с ужас видя как бегълците вадят пистолети и дърпат по един от хората му към себе си, обвиват ръка около гърлото му насочвайки дулото към главата му.

Това не беше възможно. Двама от хората му взети за заложници! Явно терористите бяха прибрали няколко оръжия от полицията. Делонгис изруга, отвратен от безразсъдната си глупост. Сграбчи облегалките и кокалчетата му побеляха. Останалите двама хвърлиха автоматите, легнаха на прашната земя и си сложиха белезниците.

Тогава бегълците хванаха заложниците, жената внимателно вдигна раницата си и четиримата тръгнаха към хеликоптера. След няколко секунди Адамс и Лин се намираха от двете му страни, до вратите на кабината.

— Отвори вратите! — свирепо изкрещя Адамс. — Или ще им пръснем главите!

Отговор не последва и Адамс притисна дулото на пистолета си към главата на заложника, притискайки лицето му към плексигласовия прозорец, за да могат пилотите да зърнат ужаса му отблизо.

След миг този, който стоеше от неговата страна, кимна и отвори вратата. Партньорът му направи същото.

— Не изключвайте перките и излезте — нареди Адамс и двамата мъже отново се подчиниха. Той хвърли поглед към Лин, забеляза насмешливия й поглед, но не му обърна внимание.

— Сега тичайте при приятелите си — каза той и с удоволствие загледа как пилотите се просват в прахта до колегите си. Погледна към Лин, кимна и двамата едновременно удариха с пистолетите заложниците по тила и ги зашеметиха.

След малко бяха в безопасност в пилотската кабина, а Адамс пое командването с уверени, бързи движения. Лин объркано го изгледа.

— Да не би да знаеш как да пилотираш това нещо? — удивено попита тя. — Кога се научи?

Мат привърши проверката и я погледна.

— Много неща не знаеш за мен — каза той и натисна жироскопа.

Страхливо сгушен в храстите, капитан Делонгис погледна нагоре и изпълнен с трагична смесица от бяс и унижение, видя как хеликоптерът се издига над пустинята и полита към границата.

* * *

Елдридж се постара да скрие гнева си, но това го затрудни. Самолетът „Лиър“ пътуваше към границата, оставаха им не повече от двадесет минути. Трябваше просто да отиде и да си прибере затворниците, а сега? Плячката му бе отвлякла хеликоптер! Едуардс и Адамс щяха просто да прелетят над границата и нямаше как да ги спре.

Е, налагаше се да признае, че това не е съвсем вярно. Нямаше несмъртоносен начин да ги спре, а все още не се беше стигнало до това решение. Дали усилието да ги залови живи заради страха от онова, което знаеха, си струваше нарастващите разходи и развихрилия се разгром? Елдридж започваше да храни известни съмнения по въпроса.

Каква беше вероятността двамата да са казали на някого или да имат възможност да предложат доказателствата на някой, на когото му пука? Организацията със сигурност щеше да овладее медиите дори ако нещата излезеха на бял свят. Елдридж знаеше, че специалната програма се развива по план и скоро нищо друго няма да има значение.

Взел решение, той вдигна слушалката на сателитния телефон и набра номера на Стивън Джейкъбс. Щеше да изложи предложението си и да поиска разрешение да взриви хеликоптера, да убие бегълците и веднъж завинаги да ги изтрие от лицето на земята.

Десет минути по-късно го свързаха с полковник Карлос Санте, командир на Първа бронирана бригада на Чили. Накрая Джейкъбс бе капитулирал и се съгласи, че бегълците трябва да бъдат убити. Макар че не му се искаше да поиска смъртта им, преди да ги е разпитал, той разбираше в какво положение се намират и накрая се предаде. „По-добре да умрат сега — каза си той, — отколкото отново да избягат.“

Бригадата осигуряваше противосамолетната защита на чилийската граница и действаше от Арика, точно до нея. Полковник Санте командваше батарея от мобилни зенитни установки, закупени само преди няколко години от немски доставчик и наскоро въоръжени със смъртоносните зенитни ракети „Мистрал“.

Разговорът беше кратък — Елдридж обясни, че е важно да действат бързо, тъй като хеликоптерът наближава границата, ако вече не е навлязъл във въздушното пространство на Перу. Санте обеща, че веднага ще го свали.

След това Елдридж се обади в Перу и поиска разрешение хеликоптерът да бъде ударен от Бронираната бригада, въпреки че вече е влязъл в страната. Самото споменаване на думите „тероризъм“ и „антракс“ означаваше, че моментално ще го получи.

Наближавайки границата, Елдридж се усмихна. Нямаше начин бегълците да избегнат двадесет килограма мощен експлозив, носещ се към тях с хиляда и деветстотин километра в час.

Нямаше никакъв начин.