Алберт Лиханов
Пролитане (49)

11

Случилото се по-нататък би трябвало да пропуснем без никакво колебание — животът и без друго е преситен от подобни неща.

Глебка, момче като всички, до насита се беше нагледал по телевизора на всякаква гадост — похотта се лееше като река. Във въображението си той знаеше и можеше всичко, но когато Марина се разплака, отиде в стаята си и легна на кревата, загуби самообладание. Седеше в кухнята, дъвчеше зеле и дори не му идваше на ум да удари още една глътка за смелост и да я последва в стаята й. Тя сама го извика.

Едва тогава се реши и помежду им всичко се случи набързо, с чувството за неловкост и срам. После, точно когато трябваше да се погледнат в очите и да си кажат нещо, работата стана съвсем зле, защото Глебка не знаеше как да постъпи и мислеше единствено по-бързо да се облече и да хукне навън.

В долната част на корема си изпитваше болка, от удоволствие нямаше и помен. Поне не изпитваше срам. Беше изпълнил някакво свое задължение ли да го наречем? Марина го повика и той се отзова. Защо, по каква причина и какво щеше да последва — нямаше никаква представа.

Докато бързаше към къщи и намотаваше кълбетата на неясните си чувства, Глебка изведнъж си даде сметка, че двамата с Марина дори не са се целунали, че нито тя му е казала поне една дума, нито той на нея и че, по всичко личи, тя се е чувствала виновна пред него.

Детството е жестоко — а може би, това изобщо не е слабост на детството, а на нещо съвсем друго? Той хвърли цялата вина върху й, дори я нарече с най-долната възможна дума. После нещо като че ли го стисна за гърлото — не, вината си беше негова, на Глебка — този отвратителен предател.

Що за оправдание можеше да бъде, че Бориска го няма? Още по-зле, че го няма! Не може нищо да ти каже, да те укори. Излиза, че си извършил безотговорна подлост — Бориска ще премълчи, няма как да отвърне, а ти, родният му брат, взе че го предаде. Просто го предаде. Дори уморилите се да си го спомнят за него другарчета, са направо невинни пилци в сравнение с теб, мерзавеца!

А само преди един-два часа той зяпаше себе си в огледалното стъкло и се смяташе за голям зрял човек! Какво излезе, че е най-големият сопол на света, че в душата му се е таяла такава гадост, дето с думи не можеш да я изречеш.

Глебка вървеше по улицата, покрай малцината на брой минувачи.

Всички се обръщаха след него — лицето му изглеждаше спокойно, а по бузите му течаха сълзи.

Щом се добра до къщи, капнал от умора Глебка се просна на дивана и мигом заспа; единствено в съня му някой прояви милост към него — присъни му се лятото, полянката край тихата рекичка и облаците, отразени в нея. Някаква благодат се спусна отгоре му, като противовес на подлата случка.

Когато се събуди обаче, не почувства облекчение, а уроците не влизаха в главата му. На следващия ден получи цели две двойки, които щеше да му се наложи да поправя поне на тройки. Но всичко това му се струваше дребно, някак второстепенно, без значение.

Неприятното усещане след като уж беше минало известно време, по никакъв начин не си отиваше. Глебка сипеше най-жестоките възможни клетви спрямо себе си, като не се боеше от никого, дори от спомена за Боря, а единствено от себе си. И все пак чувството за вина по малко, по малко започна да отстъпва своето място, да се измества някъде встрани. Глебка усещаше почти физически, че вътре в него започват странни промени. Мускулите на ръцете и нозете му започнаха да се наливат със сила, сякаш не спираше да тренира — да бяга, например, или да се набира на лоста, раменете му се разтваряха и съвсем очевидно ставаха по-широки. Глебка с изненада наблюдаваше промените в себе си и изпитваше срам от самия себе си; едва ли не шепнешком се питаше — нима всичко това е само от онази случка; отговор не идваше, защото кого можеше да попита? Дори да имаше такъв, как да попиташ за подобно нещо?

Марина изчезна някъде, дори не от паметта му, а от съзнанието му.

Заслушан единствено в промените, които стават с него, той сякаш беше забравил за съществуването й. Но и това щеше да е за кратко, равновесието никога не трае безкрайно.

Срещна я отново — този път недалеч от училището и веднага си каза, че тя не е тук случайно, че може би е дошла нарочно, за да го причака. Нямаше време за разсъждения по въпроса — Марина бодро закрачи насреща му, напълно трезва, усмихната, спря пред него, наклони се над ухото му и заговорнически прошепна:

— Извинявай!

— За какво? — изчерви се той.

— За много работи — отвърна тя, крачейки редом в неговата посока. — За това, че бях фиркана!

Тя се разсмя някак хубаво и искрено.

— За това, че те съблазних, малчуган такъв!

Глебка се наежи, но не отговори — цял рояк момчета и момичета както от неговия, така и от другите класове ги зяпаха и макар всички да знаеха, че Марина е сламената вдовица на Бориска, което означаваше, че не могат да ги заподозрат, Глебка се изплаши някой да не чуе какво му казва Марина.

Колкото се отдалечаваха от училището, толкова съглеждачите оредяваха. Най-накрая останаха сами. Глебка се огледа един-два пъти за всеки случай.

— Ами да — продължи Марина, — и аз се озъртам за това. Единственото ми оправдание е, че никой не би повярвал. Хлапакът е на петнайсет, а лелката — на двайсет и пет. Разлика от небето до земята! Но знаеш ли…

Тя направи няколко крачки мълчешком — може би си подбираше думите. После продължи:

— Но знаеш ли, ти направо ме отърва. Може би дори ме спаси.

Глебка нямаше представа какво да отговори.

— Разбери — каза Марина, — двамата с Борис много се обичахме. Поне аз много го обичах. Когато осъзнах, че него вече го няма, започнах да се побърквам. А сега какво ще стане? Какво да правя? Майка ми също я няма, нямаше с кого дума да си кажа. Започнах да пия и ме изгониха от работа.

Те наближаваха Маринината къща.

— Разбираш ли — не спираше да говори убедено тя, — през цялото време мислех, с кого ще живея оттук нататък. С някой чужд мъжкар, който ми е безразличен, така ли? Ами че това е предателство! В що за твар трябва да се превърнеш — нали само допреди малко си оплаквала своя герой, любимия си мъж!? Място не си можела да си намериш и изведнъж — хоп — в леглото с някакъв друг, напълно чужд човек.

Вече стояха пред портичката на оградата, зад нея — крехката къщица. Марина не забелязваше нищо — нито снегът, завалял неочаквано, бавен и обилен, нито хората, които вървяха по рядко използвания път.

— Тази мисъл направо ме пречупи, разбираш ли? — говореше тя. — Започнах да се страхувам от хората, особено от мъжете! А те като дяволи пропълзяваха под вратата — само излез на улицата почерпена, веднага налитат! Дърпат те за ръкава! Айде, викат! Тръгвай, викат! А аз се хвърлям встрани! Страх ме е! Боя се да не извърша подлост! Боя се да продължа да живея!

Тя обърна Глебка към себе си.

— И изведнъж, ти! Сякаш ме порази мълния! Ето го! Вярно, още е хлапак! Но и той все някога ще стане мъж! Каква ли ще му се подложи? Коя празноглавка? Ами аз? Нали съм тук! Нали се измъчвам! Измъчвам се, защото се страхувам да изменя на брат му. Не бива това да бъде измяна, не, а нещо като преобръщане, може би това е стъпалото, на което да се стъпи. Не да измениш, не! А да помогнеш на неговия брат, разбираш ли какво ти казвам, скъпи Глебка?

От пътя през падащия сняг някой викаше Глебка и той потрепери, като крадец, хванат на местопрестъплението. Вгледа се, разбра кой е и още веднъж потрепери — беше Хаджанов. Минавайки по улицата, той им се усмихна и им махна с ръка:

— Здравейте, деца!

На Глебка му се прииска да си тръгне, но да избяга го беше срам; изпитваше и тъга… За какво точно, той едва ли можеше да обясни — изпитваше тъга към всичко, най-вече към Марина — самотна, никому ненужна… в тази къщичка — макар все още да не беше грохнала докрай, тя вече беше напълно готова; за това говореха и чупливата, от дъски с нарастващи цепнатини вратичка, и самата къщурка, сякаш осъдена на смърт — неслучайно от всички страни я бяха обкръжили безчувствени каменни чудовища.

Вместо да се вслуша в настояването на душата си, да се извини и да си отиде, Глебка отново влезе в дома на Марина и двамата отново пийнаха за смелост, замезвайки със зеле, а после отново осъществиха близостта помежду си, толкова утешаваща и необходима за Марина и толкова безполезна и предателска за Глебка.