Алберт Лиханов
Пролитане (41)

3

По онова време се случи още едно събитие, превърнало се в последна сметка за семейство Гореви и особено за Глебка, не в нещо важно, а в нещо много необходимо.

Едно е да разполагаш с компютър, пък бил той и с интернет, в училищния кабинет — колкото и да прекараш пред него, не си си вкъщи и точка; все едно си на пощата в някоя кабина, все едно говориш по телефона. Друго е персоналният, личният, в твоя собствен дом!

Майка му се дърпаше: ти луд ли си, откъде толкова пари? Баба му пък изобщо не разбираше за какво говорят. Изведнъж, най-неочаквано, след поредното си връщане от санаториума, майка му весело го попита:

— Ако вземем компютър на старо, ще се съгласиш ли? Отчислен. Но работи. В счетоводството сменят техниката и старата се продава по доста намалени цени.

— Ура-а-а! — нададе възторжен вой Глебка.

На следващия ден след училище той се отправи към майка си и двамата отидоха в счетоводство — там се мъдреха малки дисплеи, но всичко в тях ромолеше и чуруликаше както трябва. Служителите нямаха нищо против майка му да купи един от тези апарати на прилична цена. Глеб прие подаръка с разтуптяно сърце.

От този ден нататък след училище Глебка едва ли не на бегом се понасяше право към своя нов любим приятел; той, като разтворен към света прозорец можеше да ти разкаже за всичко, което пожелае душата ти. Със затаен дъх Глеб бродеше из лабиринтите на интернета, получаваше нови, паралелни на училищните знания — уроци за неща, които нямат нищо общо с училището.

Един път налетя даже на порно и прекара половин ден пред монитора, усещайки, че под мишниците, в слабините и дори в коленете му избива неочаквано гадна пот. После решително се откъсна от тази гадория, изключи компютъра и затвори очи.

Беше вече седми клас, уж точно възрастта, когато започваш да оглеждаш момичетата, но тези същества все още не привличаха вниманието му. Дали защото девиците в класа му бяха като че подбирани чрез конкурс за грозотии — кръглолики, чипоноси, целите в лунички, или пък за седемте години бяха свикнали до такава степен един с друг, че помисляйки си за тях — дори и за момичетата от другите класове — на Глебка му се струваха еднакви като гъби пънчушки. Даже порното от интернета той не свързваше с тях по никакъв начин — там, върху екрана на дисплея изникваше съвсем друг свят, с други лица, предизвикващи само ужас, неясно вълнение и гадене.

Глеб сякаш каляваше своята воля като бързо изключваше мерзките образи. Тогава те започнаха да се появяват в сънищата му и майка му една сутрин го попита защо цяла нощ е ходил и тропал, сякаш в отвъдното царство се е срещал със змей горянин. Глебка се захили — не змей, а змиище!

След училище веднага се върна при компютъра и за зла участ отново се натъкна на отвратителни сайтове, пътищата към които напипваше сама, изневеряващата на разума му ръка — така му се наложи за втори път да закали своята воля, като пресече пътя на гадните видения към себе си.