Ричард Дойч
Крадците на мрака (7)

6

Всички в самолета бяха заспали. Всички, освен Саймън, който гледаше през илюминатора на левия борд източния хоризонт, бавното издигане на слънцето, което оцветяваше небето в пурпурно и розово. От шестнайсетата му година това беше любимата му част от деня. Ново начало, светът започва от нула, напомняне, че независимо колко черен може да стане животът, нищо не е в състояние да спре светлината на новия ден.

Саймън беше израснал зад стените на Ватикана. Майка му, бивша монахиня, отговаряше за ватиканските архиви — за историята, делата и тайните на града държава. След едно подло и безбожно нападение от своя разведен съпруг тя изпадна в лудост и посегна на живота си. След последвалата екзекуция на баща му, на шестнайсет Саймън остана сам на света.

Постъпи в италианската армия, за да се пречисти от гнева, и там се сдоби с уменията да борави с оръжия, да води ръкопашен бой и усвои военната стратегия. След като се уволни, се върна при единственото семейство, което беше познавал — приятелите на майка му, свещениците и епископите, които управляваха Ватикана — най-малката страна в света. Посрещнаха го с „добре дошъл“ и му предложиха бъдеще. Заради наскоро придобитите умения и високата интелигентност му предложиха да заеме мястото на своята майка — пазител на огромната колекция от религиозни реликви на Църквата, на нейната история и нейните тайни.

 

 

Самолетът се наклони наляво, за да подходи към летището, и Саймън не можа да сдържи вълнението си, когато погледна през илюминатора надолу към града с двайсетина милиона жители — свят, преживял кръстоносни походи, нашествия, царе, султани, за да се превърне в метрополис с безкрайна красота. Ранното утринно небе беше блестящооранжево — съвършен контраст на градския силует с неговите минарета и куполи, които сякаш го докосваха.

Истанбул беше центърът на света, мястото, където Азия и Европа се срещаха и сливаха в буквален и преносен смисъл.

От древни времена, независимо дали е бил известен като Новия Рим, Източноримска империя, Византион или Константинопол, този град е бил столица на някои от най-великите империи: римската, латинската, византийската и османската. Никой друг град в света не може да се похвали с такова богато и разнообразно наследство. Този град винаги е бил гръбнак на бликаща от енергия култура. Бил е свят, където всеки се среща с всеки, за да разменя стоки, философии, жени, роби и религии; свят, в който християни, евреи и мюсюлмани са живели заедно, съществувайки мирно, дълго преди проповядваната политическа коректност на модерните общества; свят на красота, на зашеметяваща архитектура, древна и модерна; земя, изпълнена с тайни и заговори, богатства и слава. Беше космополитен и традиционен, кипящ от жизненост и сънлив. Земя, където Изтокът среща Запада, но напоследък играеше втора и трета цигулка в световната политика и бе изправен пред крайна съпротива, когато се опита да влезе в Европейския съюз.

В очертанията на града се намираха някои от най-великите молитвени домове в света: джамии с ненадмината красота, чиито извисяващи се минарета опираха в облаците, непостижимо изящни катедрали; смайващи древни синагоги, дворци, чиито тежки защитни стени не се бяха смалили през вековете.

Бизнес джетът „Боинг“ започна да рулира по пистата на международното летище „Ататюрк“ и накрая спря пред частен терминал. Майкъл, Буш, Саймън и К.К. се спуснаха по самолетната стълбичка под утринното небе, като си поемаха дълбоко дъх и се протягаха, подлагайки лицата си на слънчевите лъчи.

От частния терминал излезе млада жена, която дърпаше куфар „Луи Вюитон“ по пистата към самолета. Кестенявата й коса беше вързана на стегнат кок. Носеше хубаво делово костюмче „Шанел“, обувки с високи токчета „Маноло Бланик“ и много приличаше на дете, облякло дрехите на мама. Нямаше съмнение, че е красиво момиче, но твърде младо, за да бъде митничарка.

К.К. най-накрая видя младата жена. Спря се за миг, затаи дъх, а по лицето й се изписаха смесени чувства. В този миг двете се втурнаха една към друга и се хвърлиха в обятията си. Когато се прегърнаха, облекчението, което изпитаха, беше почти осезаемо.

— Какво правиш тук? — попита К.К., докато силно прегръщаше сестра си.

— Полетът е само четири часа, бих ли могла да не дойда?

— Казах ти да не идваш.

— Знам.

К.К. се отдръпна и надникна в очите на сестра си.

— Радвам се, че както обикновено не ме послуша.

Двете най-сетне се обърнаха и тръгнаха към групичката, която ги чакаше.

— Майкъл, Саймън, Пол, това е моята сестра Синди.

Майкъл протегна ръка и се здрависа с момичето.

— За мен е удоволствие.

Синди го огледа и по лицето й плъзна усмивка.

— Не знам какво да кажа. Никога не съм се запознавала с гаджета на сестра ми.

Майкъл кимна и й отговори с неловка усмивка.

— Аз съм Саймън — каза свещеникът с италианския си акцент и стисна ръката на момичето. — Слушал съм много за теб.

Синди му кимна.

Майкъл се обърна към другия си приятел.

— А това е Пол Буш.

Синди стисна ръката му.

— Приятно ми е да се запознаем.

— И на мен — Буш й се усмихна от високо, защото се извисяваше над нея, и внимателно пое ръката и.

Синди беше няколко сантиметра по-ниска от К.К., а очите й бяха тъмносини, но приликата им бе очевидна. Майкъл обаче бързо осъзна, че макар да си приличаха, двете са напълно различни. К.К. беше висока и гъвкава, с жив и прям характер. Синди беше по-изискана, по-образована. Човек можеше да си помисли, че са израснали в два различни свята.

Синди хвана К.К. за ръката, когато тръгнаха към входа на частния терминал. Майкъл, Саймън и Буш се спогледаха и не помръднаха от местата си.

К.К. се обърна.

— Ти каза, че самолетът ще остане тук за техническа проверка, преди да можеш да излетиш.

— Да — усмихна се той.

— Тогава хайде да закусим в Истанбул. Не знаеш дали и кога ще видиш отново този град.

— Досега видях достатъчно — намеси се Буш и се извърна към Майкъл. — Страхувам се да видя още.

— Става дума само за една закуска — каза Майкъл. — Така или иначе можем да излетим едва утре.

— Какво? Не си ми споменавал за това — подхвърли Буш с известно раздразнение.

— Самолетът влиза за преглед на всеки десет хиляди мили. Съвсем не искам да науча какво се случва, ако не е минал прегледа, когато трябва. Особено над Атлантическия океан.

— Чудесно. Обаче ти ще обясниш на Джини защо отново… ще се забавя.

— Не се тревожи — отговори Майкъл през рамо, защото вече бе тръгнал към терминала. — Ще се погрижа да нямаш неприятности.

— Защо трябва да говори така? — попита Буш, като се обърна към Саймън.

— Е, Синди — започна Майкъл, когато настигна момичетата, — значи К.К. ме е споменавала?

— Каза, че не те бива на тенис.

— Какво? — попита той напълно изненадан. — Наистина ли?

Удължена черна лимузина се плъзгаше по „Кенеди Кадеси“ — широк булевард, задръстен от множество бибиткащи автомобили, чиито шофьори въртяха воланите като луди, ругаеха и напразно се опитваха да избегнат почти пълното задръстване. Малки жълти таксита „Фиат“ се стрелкаха като пчели между пълзящите в задръстването коли, по-способни да се справят в пълната лудница от дългата лимузина. Шофьорът направи маневра и успя да се измъкне, за да поеме към Капалъ чарши по страничните улички, заобикаляйки издалече истанбулските сутрешни задръствания.

Колата мина покрай покрития пазар през лабиринт от улички, покрити с боядисани арки, и повече от четири хиляди магазинчета със сергии отпред, преливащи от стоки — удивително сборище на търговци, което не се бе променило в течение на дълги векове. Тук човек можеше да намери всичко: от злато и сребро до скъпоценности, антики, кожи и платове, от дрехи и свещи до кухненски съдове и дамско бельо.

Лимузината продължи да се промъква по тесните павирани улици, мина покрай Египетския пазар, втория по големина в Истанбул, пълен с всякакви на цвят и вкус подправки, едно море от мерудии, каквото не можеш да видиш никъде другаде по света. Имаше билки, мед, ядки, сладки, сушено говеждо, наречено пастърма, и всякакви локуми. Освен това човек можеше да си купи оттук играчки и растения и да избира между най-екзотични афродизиаци.

Местни и чужденци изпълваха тесните улички, влизаха и излизаха от Египетския пазар, който приличаше на мравуняк.

К.К. спусна стъклото. Въздухът беше изпълнен с тежката миризма на безброй подправки, шумът на пазарящите се купувачи съперничеше на рева на клаксоните. Тя се усмихна, докато попиваше атмосферата, културата, хаоса.

— Затвори — обади се нервно Синди.

— Защо?

— Просто го затвори — озъби се по-малката сестра.

К.К. не й обърна внимание и попита шофьора, докато оглеждаше бъркотията:

— Винаги ли има подобни задръствания?

— В петък вечер ще има голям прием в Топкапъ по случай присъединяването на Турция към Европейския съюз — отговори запитаният.

Майкъл погледна Саймън, но и двамата запазиха мълчание, забелязвайки засиленото полицейско присъствие. Навсякъде имаше въоръжени ченгета, чиито бдителни очи се криеха зад черни слънчеви очила. Улиците бяха пълни не само с полиция, а и с допълнителни частни охранители, които оглеждаха хората и проверяваха сградите.

— Много полицаи — отбеляза Синди. Очите й се стрелкаха насам-натам, докато оглеждаше наоколо. — Това е добре, защото не само държи терористите настрана, но кара хората да се замислят, преди да направят някоя глупост.

— Правят го повече за респект — намеси се шофьорът, — но държат под око Топкапъ и джамиите, защото никой не знае какво може да хрумне на някой луд ислямист.

Като забеляза колко е неспокойна Синди, Майкъл се наведе към нея и попита:

— Какво работиш?

— Всъщност другия понеделник започвам нова работа — съвзе се малко тя.

— Какво? — К.К. откъсна очи от улиците и затвори прозореца. — Защо не ми каза веднага?

— Съжалявам, но не е ставало дума — отговори Синди без угризения. — Доколкото си спомням, ти си на път вече шест седмици… и накрая се озова в затвора — завърши тя с пламнали очи.

— Какво им беше на „Голдман Сакс“? — в гласа на К.К. прозвуча силно разочарование. — Каква по-добра работа можеш да си намериш?

— И каква ще бъде новата работа? — попита Майкъл тихо с искрен интерес, надявайки се да успее да отклони разговора, преди сестрите да се скарат.

— Ще бъда финансов директор — отговори Синди.

— Нали старата работа ти харесваше? — продължи К.К., без да отстъпва.

— По-късно ще имам време за харесване. Тук ще получавам повече пари, работата е по-разнообразна, ще натрупам повече опит. Ловците на глави ме намериха и ми направиха предложение. За по-добра работа не мога и да мечтая. Дадоха ми огромна заплата и възможността да работя в международна компания.

— Провери ли ги? Имам предвид кои са, какви са, защото да смениш „Голдман“ е доста голяма крачка.

— „Ес Ка Ес и партньори“. Финансова група. Ще работя по подобряването на качеството на техните активи, ще помагам на ръководството да формулира нови насоки. Това е голяма и стабилна фирма.

— Трябваше да го обсъдиш с мен, преди да предприемеш тази стъпка. Или поне да попиташ за мнението ми.

— Първо, знаех какво ще кажеш. Ти го правиш сега. Трябва да се успокоиш — гласът на Синди беше натежал от сарказъм. След това погледна сестра си и гласът и омекна. — Моята кариера е като пъзел. Трябва да събера различни парченца, за да се получи нещо цяло и най-накрая да създам моя собствена фирма. Нали помниш. Трийсет милиона на трийсет, триста на четирийсет. Времето си минава.

К.К. седеше там впила поглед в сестра си, когато и хрумна, че може би прекалява. Накрая й се усмихна.

— Щом това е желанието ти, след като си завършила Оксфорд… можем да говорим по-късно и да ми обясниш всичко.

— Аз ще ти обясня — отговори Синди и наклони глава, — но и ти ще ми обясниш какво правеше в затвора. И причината да дойдеш в Истанбул, вместо да се прибереш у дома.

Въздухът веднага се изпълни с напрежение. Буш, Майкъл и Саймън избягваха да се гледат и в купето настана мълчание, което продължи поне пет минути. Колата продължаваше да се плъзга край бушуващото море от туристи, изпълващи тротоарите, покрай огромни джамии с високи минарета, древни каменни зидове от средните векове, сгради с пясъчен цвят от времето на османското величие.

Лимузината спря в средата на Стария град. К.К. отвори вратата и за всеобща изненада стъпи на древната у тясна уличка. Внушителна стена, осеяна с щръкнали крепостни зъбци и насечена от вековни порти и кули, се издигаше над нея.

Тя се обърна към Майкъл.

— Искаш ли да се поразходим?

Той се изненада от предложението.

— К.К. — обади се Синди. — Мислех, че ще си поговорим…

— Да, обещавам. Няма да се бавим.

— Ако искате да си поговорите… — каза Майкъл, отстъпвайки пред настояването на Синди. — Не желаете ли да си починете малко?

— Почивка? — стрелна го К.К. — Щом не искаш да дойдеш, мога и сама да отида.