Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Сейнт Пиер (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Thieves of Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Ричард Дойч

Заглавие: Крадците на мрака

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 04.06.2012

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-315-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5547

История

  1. — Добавяне

58

К.К. намери Синди легнала на пода в малко, студено странично помещение до централния коридор. Ръката й беше превързана с напоено в кръв парче от риза. Очите й бяха безжизнени, вторачени в стената, а тялото й потреперваше от шока.

— Синди — прошепна К.К., когато клекна до нея. Погали я по челото и бузата, после прокара ръка по кестенявата й коса, сякаш беше още дете.

Синди бавно се извърна към нея, а очите й отразяваха постепенното осъзнаване на мисълта, че сестра й е тук.

— Той… — заекна Синди, докато силно стискаше ръката й, — е мой баща. Как можа…?

К.К. не знаеше какво да отговори на разочарованието в гласа на сестра й.

— Съжалявам — тихо каза Синди.

— Не, аз съжалявам — поклати К.К. глава.

— К.К., той ме остави тук да умра, а е наш баща.

Най-накрая сълзите рукнаха от очите на по-малката сестра.

— Ще те измъкна от тук.

— Не — поклати Синди глава. — Върви да откриеш Майкъл. Те ще го убият.

— Ще те измъкна от тук — повтори К.К., докато гледаше сестра си и бледата й от кръвозагубата кожа.

— Съжалявам, че те обвиних за това, което си правила, за да ме отгледаш.

Гласът на Синди беше слаб.

— Ти се отказа от всичко заради мен. Не се отказвай и от Майкъл.

— Шшт — накара я К.К. да замълчи, както го беше правила много пъти, когато бяха малки, майка им я нямаше и двете бяха сами. Тя я притисна към себе си и тогава видя раната в стомаха. Синди не умираше от загубата на кръв от отрязаните пръсти, а от вътрешен кръвоизлив.

Тя изгуби съзнание в обятията й. К.К. я държеше притисната към себе си и лекичко я полюшваше и успокояваше. Всичко й се изплъзваше — Синди, Майкъл…

— Ей!

К.К. се обърна и видя Буш застанал на прага, а по лицето му се изписа съчувствие, когато видя Синди. Доближи се и клекна до тях. Очите им се срещнаха.

— Отивам да измъкна Майкъл — прошепна той.

— Не — рязко каза К.К. — Той е мой баща и аз трябва да свърша това.

— Не мога да ти позволя да го направиш. Трябва да се погрижиш за сестра си.

— Нищо не мога да направя за нея. — Гласът й потрепери, когато каза това. Тя замълча за малко, за да се успокои. — Иблис ще те убие на място, а аз ще успея да го приближа. Пол — очите и умоляваха, — трябва да го направя.

— Не можеш да го направиш сама.

— Погрижи се за нея — каза тя, докато му подаваше тялото на изгубилата съзнание Синди.

Буш си пое дълбоко въздух и бавно издиша. След това внимателно пое Синди от нея и се изправи. Погледна унесеното, почти детско лице на момичето, после към К.К.

— Измъкни го и се върнете, иначе ще дойда след теб.

— Благодаря ти.

К.К. се наведе и целуна сестра си по безкръвното чело, след това се измъкна през вратата.