Ричард Дойч
Крадците на мрака (64)

63

Буш отнесе Синди в помещението, където бяха събрани монасите. Групата се раздели пред него и го поведоха към молитвено килимче, където можеше да я сложи да легне. Кръвта се стичаше отвсякъде — от раната в корема и от отрязаните пръсти под кървавото парче риза. Дишането й беше плитко, а кожата страшно бледа, защото животът си отиваше от нея.

Буш се огледа и след това насочи поглед към Кунчен, който стоеше на вратата с автомата в ръка.

— Къде е приятелят ти? — попита Буш.

— Отиде с един от монасите.

— Какво?

— Казаха, че трябва да слязат долу…

Буш не можа да чуе края на изречението, защото излетя със спринт от помещението и се понесе надолу по коридора. Стигна до преддверието с мандалите и се втурна надолу по стълбите. Озова се в сумрачно преддверие пред висок монах. Кожата му беше мургава и обветрена; носеше проста синя роба и бутна една врата, много гнусна на вид. Сонам стоеше там объркан, когато Буш влетя в помещението и яростно дръпна монаха назад.

— Трябва да затворим това — обясни монахът на развален английски, но със спокоен и твърд глас.

— Моите приятели са долу — изръмжа Буш готов да убива.

— Не разбираш — погледна го мъжът с уплашени очи. — Там долу има неща…

— Не ми пука какво има: чудовища, убийци или караконджули, каквото и да е, няма да затваряме вратата. А сега се връщайте горе — изкрещя Буш, за да ги стресне, и насочи автомата към главата на монаха, — докато не съм те гръмнал.