Ричард Дойч
Крадците на мрака (57)

56

Джани изчезна нагоре по стълбите, за да доведе Веню, оставяйки Силвиу да пази Майкъл.

— Не искаш ли да хвърлиш един поглед? — посочи Майкъл към помещението със съкровищата.

Силвиу стискаше здраво своя автомат „Хеклер & Кох“ и не обърна внимание на въпроса на Майкъл. Нямаше, желание да влиза там. Подозираше, че помещението е източникът на злото, което се бе просмукало навсякъде в този подземен свят. Знаеше какво е това място — беше го изпълнило със страх още от мига, когато започнаха да се спускат, но нямаше да покаже тази слабост пред Майкъл. Силвиу беше израсъл в Румъния и въпреки престъпния живот, който водеше, и това, че не празнуваше неделята, той все още пазеше католическите си корени. Пещерата пред него отразяваше детската му представа за пъкъла, червеникавите му стени, по които танцуват отраженията на пламъците, и парата, която се вие от езерца разтопена земя. Макар с разума си да знаеше, че стои на земята, а не в някое духовно измерение, не можеше да се отърси от усещането за нещо зло във въздуха. То беше в сенките, криеше се извън кръговете светлина от факлите, сякаш го чакаше така, както дивото животно в гората дебне своята плячка.

Докато гледаше как Майкъл влиза отново в помещението със златото и книгите, имаше усещането, че светът го притиска от всички страни, сякаш пещерата беше разбрала, че най-сетне е сам. Той започна да се върти, осветявайки наоколо с фенерчето, като че ли се надяваше лъчът светлина да държи злото настрана.

Копнееше Джани да се върне по-бързо с Веню; помоли се нарастващата му параноя да се разпръсне. Времето като че спря, самотата започна да му тежи все повече, докато накрая усещането за изолация надви страха от помещението, в което влезе Майкъл.

Силвиу внимателно погледна вътре; повече не издържаше сам.

Прекрачи прага, дясната ръка стискаше автомата, пръстът му беше на спусъка. В лявата държеше фенерчето, което също смяташе за оръжие, равно и може би дори по-ефикасно от автомата.

Плъзна лъча на фенерчето наоколо, опитвайки се да намери Майкъл, но очите му веднага бяха привлечени от купчините злато. Никога не беше виждал подобно богатство. Една шепа щеше да го осигури до края на живота му. Пристъпът на алчност прогони страха от съзнанието му, но също така и предпазливостта.

С внезапно прозрение осъзна, че тази непредпазливост му е струвала живота. Острието потъна в гърдите му, а същевременно автоматът беше изтръгнат от ръката му. Въпреки страшната болка от смъртоносната рана, Силвиу замахна и стовари юмрук странично върху главата на Майкъл. Ударът го запрати на земята.

Но това щеше да остане последното му действие. Когато пристъпи напред, рухна на земята. Претърколи се по гръб и с удивление се загледа в обсипаната с диаманти кама, която стърчеше от гръдната му кост. Изведнъж усети тялото си обхванато от студени тръпки и страхът се върна. Не искаше да умре, а от всички възможни места не искаше да умира точно тук, където знаеше: злото се крие в сенките, чакайки душата да напусне промушеното тяло.

Докато белите му дробове се пълнеха, удавяйки го в собствената му кръв, Силвиу не можеше да откъсне очи от богато украсеното оръжие на смъртта, което стърчеше от гърдите му. Копнееше за Румъния, копнеше за живот и за още една възможност. Когато най-накрая смъртта дойде, стори му се, че сенките оживяха и се размърдаха.

Майкъл хвана Силвиу за краката и вмъкна трупа по-навътре в помещението. Взе автомата и пистолета му и намери четири резервни пълнителя, нож, запалка и мобилен телефон.

Знаеше, че вече не е ценен за Веню. Докато притежаваше жезъла, имаше стойност; докато претърсваше пещерата, беше ценен; но сега… нямаше какво да предложи, освен това представляваше заплаха за усилията на Веню и те щяха да го убият веднага щом се върнат.

Върна се в основната пещера и погледна нагоре към каменните стъпала, които се издигаха от дълбините към свободата. Джани щеше да се върне всяка секунда с Веню и кой знае още кого. Престрелка не може да се спечели без предимството на по-високата точка. Мозъкът на Майкъл заработи на високи обороти и той започна да търси други възможности. Помисли си за оръжията, които току-що беше откраднал от Силвиу; помисли за света, в който се бе озовал.

Почти не беше му останало време, когато в главата му започна да се оформя план.

Майкъл се втурна обратно в помещението, пълно със злато, и се залови за работа.