Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Сейнт Пиер (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Thieves of Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Ричард Дойч

Заглавие: Крадците на мрака

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 04.06.2012

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-315-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5547

История

  1. — Добавяне

32

К.К. пресече големия двор на Синята джамия, където тревата беше наскоро окосена, а живите плетове гъсти и пищни. Сърцето й така блъскаше в гърдите, че фактически чуваше собствения си пулс. Като се изключи нощта в Амстердам, когато ги залови със Саймън, не беше виждала Иблис от десет години. По време на кратката им среща в Амстердам не беше казал нищо, но сега със сигурност щеше да има думи. Изпитваше смесица от страх и гняв срещу човека, който я беше оформил и я бе моделирал такава, каквато имаше нужда да бъде по онова време. Чудеше се дали осъзнава, че това е все едно да осигуриш на наркоман безплатен хероин. Беше я зарибил и правейки това, я превърна в това, което бе днес.

Иблис беше за нея като семейство, като по-голям брат, а от време на време дори като баща. Когато беше малка, няколко пъти се хвана да си мечтае той да е нейният баща. Беше единственият, който се грижеше за нея и Синди, единственият, който им се притичваше на помощ като Дикенсов герой.

Обаче времето си минаваше и когато лека-полека опозна истинските му методи, неговия вкус към кръвта, презрението му към чуждия живот и пренебрежението му към всички, които не служат на неговите цели, тя започна да съжалява за тези мечтания. Ужасяваше се от мисълта, че е уважавала човек, който убива без угризения.

Затова въпреки илюзиите, че я обича, въпреки общите спомени, той държеше Синди и Саймън срещу откуп. Саймън беше човек, който знае на каква опасност се излага, който често пъти се беше изправял с лице срещу смъртта заради поетите рискове. Обаче Синди… тя беше невинна. Не само защото не знаеше за незаконната кариера на Иблис и К.К., а в традиционното значение на думата. Тя не участваше в играта, не можеше да й повлияе по никакъв начин. Просто се оказа пионка в партията шах между К.К. и Иблис.

Тълпата около Синята джамия беше голяма и почтително правеше път на вярващите, които се събираха призовани от мюезините за своята обедна молитва зухур. К.К. изгуби Иблис от поглед, когато влезе отново в хотел „Кириц“ и се спусна на улицата, но знаеше, че ще го намери. Това беше единствената среща в живота, която никога не би пропуснал.

Не бързаше, докато излизаше от сградата, тръгна нагоре по улицата и влезе в двора на джамията. Макар да беше видяла Иблис от покрива на хотела, а и той нея, не бързаше да се срещнат. Щеше да направи всичко възможно, за да осигури на Майкъл и Буш достатъчно време да измъкнат Синди и Саймън от къщата на Иблис. Крачеше целеустремено. Не твърде бавно, за да не се издаде, че печели време, но щеше да забави пристигането си колкото може повече. Държеше здраво кожения тубус, преметнат през рамо. Всичко беше част от плана на Майкъл, но както се случва с мишките и хората, и най-добре обмислените планове са склонни да поемат в неочаквани обходи. Тя се помоли на Бог Майкъл вече да е свършил успешно работата и да са си тръгнали.

— Любуваш се на гледките?

К.К. се обърна и се озова лице в лице с Иблис. Погледна надолу към него. Безупречната му кожа не се беше състарила за тези десет години, откакто се бяха разделили; очите, които в младостта си беше смятала за любящи, сега я плашеха със своята синя безизразност. В бялата си ленена риза, с белите панталони и смуглата кожа, той приличаше досущ на турчин, но тя знаеше, че външният вид на този човек лъже.

— Донякъде очаквах да те видя с пистолет в ръката — усмихна се той.

— Как смееш да отвличаш сестра ми! — нахвърли се К.К. срещу него, защото не успя да се сдържи.

— Поправи ме, ако греша, но не смятах, че ще ми помогнеш, ако те бях помолил учтиво — каза Иблис. — Между другото, радвам се да те видя.

— Саймън жив ли е? — опита се тя да си възвърне самообладанието.

— Да, когато го видях за последен път.

— Ти си жалък.

— А ти си пораснала — огледа я той от главата до краката. — Превърнала си се в истинска жена. Предполагам, че това те прави още по-опасна.

К.К. искаше да поддържа обикновен разговор, но отново не успя да се сдържи.

— Ти ме изпрати да умра в затвора.

— Не, не съм. Това не беше моя идея.

— Въпреки това позволи да се случи.

Иблис извади една визитка от джоба си.

— Познаваш ли я?

Пред очите й беше визитната картичка на Стивън Кели, онази, която Майкъл й беше дал, в случай че на Синди й потрябва съвет за създаването на собствена фирма за придобиване и сливане на компании.

— Нямах представа защо ти е тази визитка на бостънски адвокат, но изпратих подробности за затвора и екзекуциите, освен в Рим, и на него. Предположих, че Ватикана ще се намеси по дипломатически път. Не смятах, че ще проявят кой знае какво съчувствие за крадла като теб, но за един от своите, свещеник, който може да бъде обезглавен — подобна вероятност е способна да предизвика състрадание, да накара хората да действат.

— В това няма никакъв смисъл.

— О, не, напротив, съвсем смислено е. Нуждаех се от помощта ти, за да получа картата на Пири Рейс и султанския жезъл. Не би могла да ми свършиш работа, ако си мъртва, нали?

— Смяташ, че си ме спасил? Както обикновено се заблуждаваш.

— Дори така да е, радвам се да те видя пред себе си толкова жизнена. К.К., дали Ватикана ви е помогнал или не, аз и без това се съмнявах, че някой ще съумее да ви задържи твърде дълго.

Тя стоеше там и отказваше да повярва, че Иблис й е помогнал, но това беше единственото обяснение. Някой наистина беше подшушнал на Ватикана, защото само шепа хора знаеха, че са изпратени в затвора и предстои да бъдат обезглавени.

— Може ли да видя жезъла? — посочи Иблис кожения тубус, който беше преметнат на гърба й.

— Каква гаранция имам, че няма да убиеш Синди и Саймън?

— Давам ти дума.

— Която няма никаква стойност.

— К.К., въпреки чувствата ти към мен, ти си единственото хубаво нещо, което намерих на този свят.

Иблис замълча и се загледа в множеството, което минаваше покрай тях. И за някакъв съвсем кратък миг нещо се появи в очите му.

— В теб виждам част от себе си.

— Нямам нищо общо с теб — отговори отвратена К.К. — Ти си убиец.

— Приличаме си повече, отколкото осъзнаваш — кимна Иблис. — Кажи ми, че не си готова да ме убиеш на място, ако не се налагаше да спасяваш сестра си.

— С радост бих ти отнела живота, за да спася нейния, но никога не бих убила заради печалба.

К.К. направи пауза и го загледа с отвращение.

— На теб това ти доставя удоволствие.

— Отхвърлям това обвинение. Не чувствам нищо, когато убивам. Никога не съм изпитвал разкаяние или съжаление. Защото никога не съм чувствал каквото и да било. Не казвам това, за да събудя съжаление. Казвам го единствено, защото сърцето ми не може да изпитва чувства, освен към теб.

К.К. го изслуша потресена, а страхът й се усили от чутото.

— Не живея в самозаблуди. Всъщност съм по-откровен с теб, отколкото ти със самата себе си. К.К., ти си крадла, живееш извън закона. До каква степен си извън закона, няма значение. Ти си крадла и не бива да го забравяш, когато ме съдиш. Сигурното е, че се възползва от моите уроци, когато имаше нужда от тях.

— Това беше, преди да разбера какъв си в действителност.

— И какъв съм аз?

— Ти си мракът. Без съвест и душа.

— Защо не започнеш да работиш за мен? — усмихна й се той, без да обръща внимание на осъдителните й слова. — Или с мен? Заедно бяхме толкова добри!

— Какво ще правиш с това? — попита К.К., без да отговори на предложението, и започна да сваля тубуса.

— Не е за мен.

— Глупости.

— Знаеш ли за кого е?

— Откога се налага да работиш за другиго?

— В живота всички сме подчинени някому.

Думите му увиснаха във въздуха и времето се проточи, а хората продължаваха да минават на тълпи, без да им обръщат внимание.

— Дай ми жезъла и ще можеш да отведеш сестра си и Саймън, ако е още жив.

— Ако е още жив… ах, ти, кучи сине! — насили се тя да не се нахвърли върху него.

— Аз държа на думата си, макар че ме предаде, като изпрати Майкъл — да, зная името му и всичко за него — да открадне картата.

— Ти взе картата и го уби при това! — избухна К.К.

Иблис наклони леко глава.

— Ха, та ти беше най-добрата лъжкиня, която познавах.

Тя не отговори, продължаваше да го гледа яростно.

— Със сигурност си знаела, че няма да позволя на никого другиго да вземе картата. От онова, което видях, трябва да е бил добър крадец.

Иблис замълча, надникна дълбоко в очите на К.К. и попита меко:

— Любовник ли ти беше?

Тя почервеня от ярост, когато пред нея лъснаха чувствата на Иблис. Колкото див и опасен да беше, никога не й бе хрумвало, не беше си и помисляла, че може да изпитва ревност. Това можеше да се окаже много опасно.

— Как смееш да задаваш…

Иблис вдигна ръка и я накара да прекъсне по средата на изречението. Всяка следа от чувство изчезна от очите му и той посочи кожения тубус, висящ на рамото й.

— А сега мога ли да получа жезъла?

— По дяволите, какво е това нещо? — вдигна тя тубуса нагоре. — Жезълът и картата свързани ли са?

— Твоят приятел свещеникът не ти ли е казал?

К.К. поклати глава.

— Тогава е по-добре да не знаеш.

— И какво? Сега се опитваш да ме предпазваш. Я не се занасяй!

— Ще престана да се занасям, когато спреш да ме лъжеш.

— Какво?

— Къде е Майкъл? — стана сериозен Иблис.

— Ти го уби…

— Хайде, стига — прекъсна я той. — Някога беше най-добрата лъжкиня, която познавах. Можеше да внушиш на ченгетата, че се невинна, дори с димящ пистолет в ръката. Това ли се случва, когато се влюбиш? Заедно с коленете омекват и уменията ти?

К.К. се вторачи в него, той започваше да се ядосва.

— Предупредих те да не правиш глупости.

— Какво искаш да кажеш?

— Той се опитва да спаси Синди и Саймън, нали?

Тя се дръпна назад, неспособна да отговори.

— Никога не слушаш. Винаги трябва да правиш това, което ти смяташ за правилно. Много жалко, наистина жалко.

— За какво изобщо говориш?

— Майкъл може да е достатъчно умен, за да влезе в къщата ми и там, където ги държа, но се съмнявам, че е достатъчно хитър, за да ги измъкне.

К.К. получи внезапно прозрение.

— Помещението, в което съм ги затворил, е обезопасено до крайна степен и за всеки случай е оборудвано и с контрамерки.

— Контрамерки?

— Имам предвид капани. Твоят добър приятел Майкъл, който си мисли, че докато ти ме бавиш тук, ще може да влезе с взлом в къщата ми, ще си изцапа ръчичките с кръв. Ако се опита… — замълча драматично Иблис — да отвори стаята, в която е Синди… тя ще умре.