Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Сейнт Пиер (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Thieves of Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Ричард Дойч

Заглавие: Крадците на мрака

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 04.06.2012

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-315-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5547

История

  1. — Добавяне

9

Саймън, Буш и Синди точно привършваха закуската си в малко кафене до хотел „Четири сезона“.

— Откога познавате К.К.? — попита ги Синди, докато предобедното слънце караше кестенявата й коса да проблясва.

— Боже мили, сигурно вече трийсет дни — пошегува се Буш, докато допиваше втората си чаша силно еспресо, защото установи, че турското кафе е твърде слабо и пълно с утайка.

— Моля, не му обръщай внимание. Той не може да не се шегува — намеси се Саймън с италианския си акцент. — С К.К. сме приятели от пет години. И двамата бяхме на почивка в Австрия, когато се срещнахме. По това време ти беше в Оксфорд.

— Толкова много ли знаеш за мен?

— К.К. говори за теб с гордост. Всъщност ти си единственото, за което говори. Радвам се, че най-сетне успях да видя лицето на легендата.

— Благодаря — кимна му искрено Синди.

Саймън се беше запознал с К.К. преди пет години. И двамата бяха отишли в една малка аукционна къща в Бри Стледорф, Австрия. Саймън беше отишъл там с надеждата, че ще може да откупи „Раждането“ — картина, открадната от католическа църква в Берлин в края на Втората световна война. К.К. заяви, че е просто туристка, която е дошла случайно.

И двамата бяха гледали възхитено ренесансовата картина, изобразяваща Рождество Христово. Автор беше прочутият художник Изидоро де Мария, а картината бе обявена наскоро за продажба от Райнер Матис, богат индустриалец, който изживяваше последните години от живота си. До 1945 г. Райнер Матис е бил известен като капитан Хайнрих Хунд, главно военно аташе на Херман Гьоринг, и отговарял за неговата колекция от произведения на изкуството, откраднати от частни домове, църкви и музеи, които нацистката военна машина беше помела.

В края на войната и след самоубийството на Гьоринг Хунд изчезнал заедно с няколко произведения на изкуството. Миналото и истинското име на Райнер Матис бяха известни само на малцина: на неговата жена и на високия чернокос италианец, който стоеше пред картината.

Саймън и К.К. бяха започнали разговор за нея, за истинския произход на произведението, поръчано от Ватикана. Разговорът им продължи с часове — за митарствата на платното, за войната, Църквата, за живота. Саймън обясни, че е тук, за да попречи на Хунд Матис да спечели от продажбата на откраднатата картина, но не е успял да убеди аукционната къща да спре наддаването, защото тя очакваше да изкара 5 процента от минималната цена — цели 25 милиона долара.

През нощта, за голяма изненада на Саймън, картината, известна като „Рождество“ изчезна. Кражбата не попадна в новините и не се разискваше във вестниците. Матис беше оцелял повече от шейсет и пет години, без предишният му живот да бъде разкрит. Нямаше да позволи сега да бъде разобличен, и то заради картина, която никога не беше обичал.

На следващия ден Саймън влезе в кабинета си във Ватикана и намери тубус с прикрепена към него обикновена бележка:

Прости ми, отче, защото съгреших.

С най-добри чувства: К.К.

Така от това, макар и безкористно, но незаконно действие се зароди приятелство, което се задълбочи през годините и се превърна в почти семейна привързаност. К.К. му беше разказала своя живот, за сестра си, за тяхното минало и за извършените удари. Саймън не беше сигурен дали му разказва това като изповед, или като израз на доверие и на приятелство. Той никога не я осъждаше, защото разбираше пътя в живота, който й бе отреден. Не изказваше мнение, нито предлагаше духовна подкрепа или съвети. Просто слушаше и отговаряше на нейните въпроси за живота.

— Щом като знаеш всичко за мен — заключи Синди, — сигурно знаеш всичко и за К.К.

— Най-важните неща.

— Например защо е била в затвора заедно с теб — опита се да го закачи малката.

— Аз съм й добър приятел — поклати Саймън глава с усмивка.

— Тя може да е толкова потайна — оплака се Синди.

— Какво друго има, освен тайните си?

— Какво искаш да кажеш?

— Ами ние всички имаме тайни. Неща, за които не разказваме от неудобство, срам, гордост или страх. Понякога пазим тайна, за да защитим други хора, да опазим любимите си същества. Освен своите тайни, какво друго има К.К.?

— Какво искаш да кажеш?

— Излизаш ли с момчета?

— Естествено — отговори Синди.

— Ти имаш амбиции и за кариерата си — добави Саймън. — Живееш пълноценно. Какво има К.К. освен теб?

— Разбирам накъде биеш. Но тя никога не е имала някакви цели в живота.

Саймън замълча, наведе се леко и облегна ръце върху таблата на масата.

— Олеле — размърда Буш едрото си тяло, за да се намести по-удобно, — сега се почна.

Саймън изгледа ядосано приятеля си и се обърна отново към по-малката сестра.

— Сигурна ли си?

Тя не отговори.

— К.К. вече е постигнала целта на живота си — усмихна се Саймън. — Ти си била тази цел. Да те отгледа, да ти даде образование, да те види готова да се гмурнеш в живота. Тя говори за теб с толкова гордост — Оксфорд, „Голдман Сакс“. Сигурен съм, че щом разбере каква е новата ти работа, ще се хвали и с нея.

— Ти я обичаш толкова много — отговори Синди, когато помисли над думите му. — Никога не съм предполагала, че има толкова добър приятел. Защо не излизаш с нея?

Буш се засмя.

— Тя е по-подходяща за Майкъл.

— Освен това Саймън трябва да спазва обет — добави със смях Буш.

Синди оглеждаше високия италианец със сурова хубост, докато думите напълно проникнаха в съзнанието й.

— Ти да не си свещеник?