Ричард Дойч
Крадците на мрака (20)

19

Иблис наблюдаваше как огромният рус шофьор слиза от лимузината. Той беше голям отвсякъде: висок, едър и мускулест. Нямаше съмнение, че изпълнява не само задачата на шофьор, защото заобиколи автомобила и отвори вратата на своите пътници. „Микла Ики“ беше един от най-скъпите ресторанти на улица „Таваши“, известен в града с морските си дарове и чудесната атмосфера. Там можеше да влезеш само с резервация, направена няколко седмици предварително. Обаче това сякаш не беше пречка за К.К. Тя и нейният приятел слязоха от лимузината. Мъжът вече крачеше към вратата, когато К.К. спря. Обърна се и се огледа наоколо. За Иблис нямаше съмнение: тя се оглеждаше за него. Той се вторачи в нея от наблюдателния си пост в таксито надолу по улицата. Русата коса и стройното й тяло караха минувачите да се обръщат и да си задават въпроса дали тази впечатляваща жена не е някоя звезда, която би трябвало да познават?

Иблис караше след лимузината, откакто излезе от международното летище, и отдалече ги проследи обратно в града, който с пълна пара се готвеше за нощта. Беше в процес на проверка на двамата й придружители, но досега успя да установи само, че нейният партньор за вечерята е син на богат американски адвокат, чиято визитка беше намерил в нейния джоб. Иблис мразеше адвокатите, защото ги смяташе за арогантни и самохвални печалбари, присвоили си правото да тълкуват езика на законността. Когато веднъж уби един, мисълта, че е направил услуга на света, му достави огромно удоволствие.

Не беше сигурен какъв е кестенявият мъж, но той имаше вид на интимен приятел на К.К. — нещо, което го накара да се замисли и предизвика чувство, непознато за него. Внезапен пристъп на ревност, която само щеше да се увеличава.

Тогава американецът хвана К.К. за ръка, смъмри я за нещо и я въведе в „Микла Ики“. Когато двамата изчезнаха от погледа му, Иблис почувства как ревността му достигна своя връх. Тъмна ярост започна да го обзема, сякаш придружителят на К.К. го беше нападнал.

Иблис запамети лицето на мъжа. Изпитваше ярост срещу него, защото докосваше К.К. Хранеше подозрения за него и за неговите намерения. Не знаеше кой е той и колко близка беше К.К. с него, но щеше да разбере. В своята област трябва да познаваш всички и всичко, защото най-голямата опасност обикновено идва от там, откъдето най-малко подозираш.

Един добре облечен портиер се приближи до едрия шофьор на К.К. Не беше по-висок от метър и шейсет, и пълен догоре с оцет и възмущение. Никой не можеше да спира в разрез с правилата пред ресторанта, където той поддържаше реда. Иблис наблюдаваше как езикът на телата им бавно се изостри до истинска караница. Русият шофьор се извисяваше над слабото турче. Сочеха се с пръст и крясъците им заглушаваха нощните шумове. Най-накрая американецът неохотно отстъпи, качи се на колата и потегли със сочещ предизвикателно към небето среден пръст.

Иблис за кратко обмисли въпроса дали да последва мъжа, но после реши да остане и да изчака излизането на К.К. Тя беше много добра в онова, което правеше, и нямаше да хукне да краде картата или жезъла, без да се е подготвила. А за това й трябваха поне осем часа. Щеше да планира всичко добре, така както я беше учил.

Действията й също щяха да бъдат такива, каквито беше планирал, сякаш е марионетка. К.К. нямаше ни най-малка представа какво предстоеше.