Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Сейнт Пиер (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Thieves of Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Ричард Дойч

Заглавие: Крадците на мрака

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 04.06.2012

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-315-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5547

История

  1. — Добавяне

15

Майкъл, К.К. и Буш бяха в апартамента на Майкъл. По земята имаше подноси с храна, докато преглеждаха обемистия куп от материали на Саймън за Топкапъ, тайнствения жезъл и „Света София“.

Буш вече беше изял третия си хамбургер, защото предпочете да не се доверява на местния вкус към козето сирене и изкиснатото овче месо.

— К.К., знам, че ни предупредиха да не пипаме картата — каза Майкъл, — но въпреки това трябва да ми кажеш каквото знаеш. Ако искаме да освободим Синди и да стигнем до Саймън навреме, трябва всичко да ми кажеш.

К.К. кимна. Той виждаше болката в очите й, колко й беше трудно да се съсредоточи, но тя успя да се стегне. Отпи глътка от шишето си с вода, върза дългата си руса коса на конска опашка и се обърна към Майкъл и Буш.

— Първите карти не са били на градове и страни, а на небесата — започна К.К. — Звездни карти са намерени по стените на пещерата Ласко в Южна Франция. Човекът винаги е търсил ръководство, независимо дали чрез словото или картите. Някои смятат Библията за карта, която ще отведе човека до рая, други мислят същото за Корана или Тората. За тях това са духовни карти за душите.

— До ден-днешен картите са най-плагиатстваните документи на земята. Обичайна практика е да се задига информация от по-раншни карти. Когато пиратите пленявали кораб, първото нещо, върху което се спускали, защото имало по-голяма стойност, много по-голяма от златото, са били географските карти. Те биха могли да ги заведат до непознати части на света и да ги направят владетели на морето.

— Когато корабите влизали в пристанището, първото нещо, което се търгувало, били картите. Най-високата цена се плащала за тях, защото те разкривали тайните на моретата. Не само чужди пристанища, но и местоположението на смъртоносните коралови рифове, на подводните скали, които могат да ти пробият кила, на опасните плитчини и очертанията на крайбрежието. Картата на Пири Рейс е компилация от кой знае колко други карти.

— Кемал Рейс, чичото на Пири, бил корсар. Смята се, че голяма част от информацията в картата на неговия племенник е дошла от картите и схемите, които Кемал е плячкосал по времето, когато порил моретата.

— Плячкосал? — изсмя се Буш. — Той да не е бил бандит?

— Корсарите са пирати и са плячкосвали — отговори К.К., сякаш това беше очевидно.

Буш престана да се смее.

— Нали рейс означавало адмирал?

— Кого да направиш адмирал на флота си, ако не пирата, който познавал моретата като устните на жена си? Османската империя, подобно на много други държави, като Англия, Франция и Испания например, позволявала на корсари като Кемал да действат като капери от името на короната. Те имали право да задържат голяма част от плячката, като същевременно смущават снабдителните линии на враговете.

— Тъй като бил добър корсар, Кемал успял да задигне много карти и заедно с тях, с онези, които притежавал, плюс някои от Александрийската библиотека, а други от византийската, Пири начертава своя собствена карта. Интересното при нея е, че не е цяла, а представлява, така да се каже, само половината от цялото.

— И? — Майкъл я изгледа очаквателно.

— Неговата морска карта е плод на любов. Не е начертана за пари, нито била поръчана със заповед на султана, а просто от любов към правенето на карти. Той заемал от нови и стари карти, от древни, а някои твърдят — дори от митични. Начертана върху огромна кожа от африканска газела, тази е най-пълната карта на своето време. На нея са океаните от Атлантическия, през Индийския до Тихия. Той изобразява подробно планинските вериги на Андите, Хималаите, големите световни реки и снабдява документа с бележки за подробности от историята и легендите. Представени са свети и дяволски места, исторически и митологични животни, културни хора и диваци. Картата се превърнала в шедьовър с историческо значение — плод на едно самоналожено предизвикателство.

— Обаче, когато видял какво е направил, когато осъзнал, че подобна карта ще отключи неописаните морета и реки и ще разкрие това, което изолираните култури са крили като свято от онези, чието единствено желание е да завоюват, Пири скъсал картата на две.

— Той подарил западната половина на султан Селим I през 1517 г. Макар да е скъсана през центъра на Африка и да се говори, че източната част е унищожена, подаръкът се приема като несравним и като доказателство за властването на Османската империя над сушата и световните морета.

— Пири задържал другата половина, но когато остарял и започнал да се бои, че ще умре и тя ще попадне в неподходящи ръце, дал източната половина, тоест онази, на която е изобразена Азия, на своя приятел, великия везир Мехмед.

— Както споменах по-рано на Майкъл, голямата част от хората в харема и много от султанските везири пристигат в Константинопол като затворници или пленници, заловени в християнски страни. След пристигането им в двореца ги принуждавали да приемат исляма и макар че всички изучавали Корана и участвали в практикуването на религията, това не означава, че в сърцата си са изоставили своята вяра. Представете си, че сте затворени и ви кажат да приемете чужда религия: с желание ли ще го направите, ще прегърнете ли новата вяра напълно, ще забравите ли онова, на което са ви учили досега? Това създава скрита християнска солидарност между някои от евнусите, наложниците и везирите.

— С цел да помогнат на някои наложници и евнуси да се отпуснат и свикнат, главният черен евнух, кизлар агата на име Атава, с помощта на Мехмед бил направил малък параклис в недрата на харема. В него се влизало през тайните тунели и пасажи на евнусите, които водели във и навън от двореца. Това било плод на крайна хитрост, но ако бъдела разкрита, щяла да бъде наказана със смърт. Обаче за истински вярващите този риск бил приемлив. Параклисът бил съвсем малък и служел на християните и евреите, откъснати не само от своите семейства и домове, но и от своята вяра. Бил скрит до една цистерна, която лежала под втория и третия вътрешен двор на Топкапъ, останка от епохата на Византион.

— Заради напредналата възраст на Мехмед и неизбежната смяна на главния евнух след смъртта на Селим II, той и Атава решават, че е дошло време да запечатат своя малък параклис и да прекратят неговото съществуване. Какво по-добро скривалище от място, което престава да съществува?

— Защо му е било на Пири да къса на две своя шедьовър? — попита Буш. — Какво не е искал да бъде намерено?

— Нямам представа. Каквото и да е, то изплаши Саймън, а той е човек, когото още не съм виждала да се плаши от каквото и да било.

— Между нас казано — обади се Майкъл, — изобщо не ми пука защо картата е скъсана на две и за онова, до което отвежда. Тя би била най-добрият залог да освободим сестра ти и Саймън.

— Колкото и да съм съгласна с теб — К.К. поклати глава, — Иблис е прекалено опасен.

— А ние не сме ли? — гласът на Буш одрезгавя, а веждите му се извиха нагоре в недоумение.

К.К. замълча.

— Не като него.

Майкъл я погледна и сърцето му прескочи, когато видя очите й. Тя беше истински уплашена от този мъж, своя учител в областта на незаконните изкуства, който я беше предал в най-лошия смисъл. Той видя болката по отвлечената й сестра и страха за живота й.

— К.К. — меко заговори Майкъл, — той мисли, че си сама. Няма представа нито кой съм аз, нито за Буш. Още по-малко за това, че мога да открадна тази карта изпод носа му.

— Може вече да я е открил.

— Бил е тук преди няколко часа и сега е зает да скрие Саймън и сестра ти. Ако беше отишъл да я задигне, нямаше да те предупреждава толкова настойчиво.

— Майкъл, ако я откраднем, той ще я убие. Не зная дали бих могла да поема такъв риск.

— К.К., помисли. Това нали е единственото копие, единственият начин да намерят онова, което търсят?

К.К. кимна.

— Да, Саймън каза, че е само едно.

— Точно затова трябва да я вземем преди Иблис. Картата е всичко. Тя е твоето преимущество. Няма да рискуват да я изгубят. Обещавам ти, Синди няма да умре, ако картата е у теб. Сама знаеш това не по-зле от мен. Което означава, че не бива да губим повече време. Ако е такъв добър крадец, както ти казваш, значи вече е планирал всичко. И ако го е направил, аз трябва да стигна до нея преди него.

— Майкъл, какво приказваш?

— Аз ще открадна картата — обяви той и се поизправи на стола.

— Защо ли бях сигурен, че ще кажеш точно това? — въздъхна Буш и се настани по-удобно на своя.

— Не мога да ти позволя да направиш това — възрази К.К. с болка в гласа.

— О, К.К., можеш, но по същото време ще трябва сама да задигнеш жезъла. Ще можеш ли да се справиш?

— Не разбираш какво ще й причини. Ще я накара да страда…

Майкъл вдигна ръце.

— Колкото и безсърдечно да прозвучи, трябва да те помоля да забравиш за сестра си. Същото се отнася и за Саймън. Знаем, че и двамата са живи. Ако прекалено се вторачваме в тях, няма да се съсредоточим както трябва и ще свършим на гробището.

К.К. въздъхна и кимна.

— Добре, но аз ще казвам какво да правим.

— Невъзможно — възрази Майкъл.

— Но тя е моя сестра…

— Точно така, затова моята глава е по-свободна от тази мисъл.

— Ти си бил прекалено дълго вън от играта — контрира го тя.

— Всъщност това не е съвсем вярно — намеси се Буш.

— Смятах… нали каза, че си се отказал още преди години?

— Той ли го е казал? — попита Буш и искрено се засмя.

— Виж, ще работим като екип. Ти ще вземеш жезъла, а аз картата. Това е.

— Не, аз ще открадна картата — възрази К.К.

— Ако Иблис е толкова опасен, колкото твърдиш, може да го срещнеш в тунелите под Топкапъ…

К.К. кимна неохотно.

— Смяташ ли, че ще можеш сама да откраднеш жезъла? — попита Майкъл.

— Шегуваш ли се? По-добре се грижи за себе си — отговори искрено ядосана тя.

— Ох! — възкликна Буш и се опита да потисне смеха си.

— Трябва да бързаме и в рамките най-много на шейсет часа да извършим и двете кражби, и то едновременно.

— А ако някой бъде хванат?

— Няма — отговориха Майкъл и К.К. в един глас.

— Прекрасно — засмя се Буш, — вие дори взехте да отговаряте в хор.

— Ако Иблис очаква да откраднеш жезъла в рамките на три дни, той ще се заеме с картата преди крайния срок — каза Майкъл.

— Откъде знаеш?

— Щом откраднеш жезъла, мерките за безопасност ще станат драконовски. И тогава какво ще прави?

К.К. кимна в съгласие.

— Разкажи ми за този Иблис. Какъв крадец е той?

— От онези, които нямат угризения да ти забият нож във врата и да те гледат, докато ти изтича кръвта.

— Прекрасно — възкликна Буш.

— Освен това е параноичен.

— Значи ще те държи под око?

— Сигурна съм, че вече наблюдава хотела — кимна К.К.

— Тогава утре сутринта ще трябва да го накараме да си помисли, че аз напускам страната — каза Майкъл и се обърна към своя приятел. — Намери ни друг хотел.

— Шегуваш ли се?

Майкъл не отговори, тъй като беше сигурен, че Буш и сам ще разбере защо К.К. трябва да изглежда сама.

Тя стана.

— Саймън е човекът, който наистина познава „Света София“.

— Не мисли за него и ще свършим работата — погледна Майкъл в зелените й очи и се опита да помилва сърцето й. — Обещавам ти.

Буш започна да рови из купчината документи на Саймън и извади картата на бившата църква.

К.К. поклати глава при вида на предложения план на храма, погледна часовника си и тръгна към вратата.

— Вече е три и половина, а и така и така не ми се чете каквото и да било.

— В „Света София“ ли отиваш?

— Къде другаде бих могла да отида? — озъби се тя.

— Ще се срещнем след петнайсет минути във фоайето. Можем да отидем пеша до там.

— Нали Иблис наблюдава мястото? — вметна Буш.

— Искрено се надявам — отговори Майкъл. — Ако ни види, че отиваме пеша до „Света София“ — много добре. Ще си помисли, че тя отива да огледа обстановката.

— Но нали точно това ще прави — подхвърли Буш отново.

— Освен това ще си помисли, че стои настрана от неговата скъпоценна карта и изпълнява нарежданията му.

— След пет минути — каза К.К. и без да ги поглежда, излезе от апартамента им.

Веднага щом вратата се затвори зад нея, Буш се вторачи в Майкъл. Майкъл беше виждал този поглед и преди. В него се четеше гняв и разочарование. Така го беше погледнал за пръв път, когато беше негов надзорник и разбра, че е нарушил правилата на условното освобождение и обещанието си.

— За бога, нали става дума за Саймън — едва се сдържаше Майкъл.

— Зная, че е за Саймън — озъби се Буш в отговор. — Той е и мой приятел, обаче си играе с огъня. И ти какво трябва да правиш? Всеки път да му спасяваш задника? Нали спаси живота му преди двайсет и четири часа? Сега отново има неприятности. Ще ти кажа какво според мен ще се случи: накрая ще загинеш.

— Познаваш ме добре и знаеш, че не съм такъв човек. Но също така знаеш, че ако не му помогнем, Саймън ще умре. Нали не си забравил и сестрата на К.К.? Държат и нея. Тя няма нищо общо с това, а животът й също е в опасност. Как можеш да оправдаеш това, а?

— Майкъл, аз имам карта, и то голяма. Намира се на стената в мазето ми. Пълна е с карфици, отбелязващи всички места, на които съм ходил с теб. Всички тези места, които не съм и предполагал, че ще видя, и на които едва не сме умрели. Не искам да добавям повече карфици. И знаеш ли какво още? Ако ще умирам, искам да е вкъщи или поне в родината.

— Вземи самолета — предложи искрено Майкъл. — Не те моля за помощ. Върни се у дома при семейството ти. Вече си направил достатъчно.

— Това са глупости и ти го знаеш. Очакваш да се прибера вкъщи точно когато трябва да ти спасявам задника? Не мога да ти кажа колко ми е омръзнало. Изправям се срещу повече опасности, отколкото през цялата ми кариера в полицията.

— Пол, не мога да оставя К.К. да се оправя сама с това.

— Я ми кажи нещо. Кой заема основно мислите ти? Саймън, сестрата на К.К. или… самата К.К.?

Майкъл не отговори.

— За нея ли го правиш? За да я впечатлиш, защитиш или нещо друго?

— Заради Саймън — отговори Майкъл през стиснати зъби.

— Зная, че е заради Саймън — отбеляза Буш спокойно. — Зная също така, че не би позволил да му се случи нещо лошо. Или на сестрата на К.К., така че не ме разбирай погрешно. — Буш замълча, сякаш се готвеше да обяви нещо трагично. — Доколко познаваш К.К.?

— Какво? Какво означава това? — избухна Майкъл на секундата.

— По дяволите, нали ти казах да не ме разбираш погрешно? Срещна я преди месец, нали? Сега си готов да жертваш живота си за нея. Просто казвам, че е крадла. Като изключим присъстващите, не вярвам на крадци, пък били те и жени…

Буш замълча и се замисли, после добави:

— Особено ако са жени.

Майкъл се вторачи в него, опитвайки се да пусне думите му покрай ушите си, но те все пак проникнаха в него.

— Ние не знаем нищо за нейното минало, срещнахме сладката й малка сестра и сега бързаме да я спасим. Не казвам, че нещо не е наред, но…

— Е, и какво? Смяташ, че ми поставя клопка? Мислиш, че това е някакъв неин план, за да получи помощта ми? — опитваше се да се сдържа Майкъл. — Дори да нямах доверие в К.К., пак бих го направил заради Саймън. Колко пъти ни е отървавал задниците?

— Трябва ли да ти напомням, че обикновено Саймън е този, който ни набърква в неприятностите?

— Няма да поръчителствам за него.

— Не съм казал нищо за поръчителство — отстъпи Буш. — Просто исках да кажа да провериш в сърцето си на прага на поредната неприятност.

— Това не е… — Майкъл замълча. Знаеше отлично какво иска да каже Буш. Пол беше неговият най-близък приятел и го познаваше по-добре, отколкото той сам себе си. — Не мога да позволя отново нечий живот да се изплъзне от ръцете ми. Пол, не мога да го преживея отново.

— Обичаш ли я?

Майкъл си пое дълбоко дъх, замисли се, опита се да прецени.

— Не знам. Обаче тя ме накара отново да изпитвам чувства и аз не съм готов да се откажа от това.

— Разбирам. Но се готвиш да действаш в чужд свят, много по-различен от всичко, което познаваш. Това е Истанбул. Правил си своите удари у дома, в Европа и Русия, но не и в Ориента. Те мислят по друг начин, действат другояче, говорят по различен начин… но…

— Какво „но“?

— Обзалагам се, че убиват по същия начин.