Ричард Дойч
Крадците на мрака (41)

40

К.К. лежеше на леглото в главната каюта отзад в частния самолет. Летяха от почти осем часа на изток над каменистите, скучни турски равнини. Беше поглеждала от време на време през илюминатора, за да види звездите и да установи, че курсът им си остава неизменен. Навлизаха в сърцето на Азия и тя знаеше къде; не знаеше името или точното местоположение, но видя мястото ясно отбелязано на картата.

Това е била целта на Иблис — обаче се спря и поправи. По-точно целта на Веню. Саймън ги беше молил със страшни предупреждения да не допускат картата да попадне в чужди ръце, а сега… Имаше усещането, че я беше пъхнала в неговите ръце.

Запита се дали Саймън знае кой всъщност е Веню, но след няколко секунди прогони тази мисъл. Усещаше със сърцето си, че той беше твърде добър приятел, за да скрие от нея подобна съкрушителна вест.

За пръв път беше чула за Веню, преди да ограбят кабинета му със Саймън, за да откраднат древното писмо. Знаеше за безскрупулните му деяния, за унищожаването на всеки, дори най-слабия съперник, и че е подозиран във връзки с подземния свят, обаче никога не й беше минавало през ума, че той е нейният баща.

Беше заровил майсторски престъпното си минало в гробището „Св. Томас“ в Шрузбъри, Англия. Финбар Райън наистина беше умрял преди толкова години. Тя беше присъствала на неговото погребение заедно с майка си. Баща й беше изтрит от лицето на земята, за да се прероди като Филип Веню, който заменя кобура с портфейл.

И след смъртта на нейната майка в шизофреничен пристъп на бащински чувства изпраща Иблис да бъде техен пазител и неин учител. Тя не знаеше какви са били мотивите на Веню или защо не се е опитал да се свърже с тях или поне да им изпрати пари. Беше благодарна, че никога не го беше правил.

Обаче фактът, че я беше изпроводил по този житейски път, че изпрати Иблис да я превърне в престъпница, използвайки нейната любов към сестра й като подтик, караше сърцето й да се свива. Майка й беше обяснила, че баща им е човек, способен само да взима, изпълнен с извратено безразличие. Напълно разбираше защо майка й мразеше този мъж, защо ги беше завела на неговото погребение — за да станат всички свидетели на гибелта му.

Обаче яростта й срещу Веню — тя никога нямаше да си мисли за него като баща, и гневът срещу Иблис бяха нищо в сравнение с болката и разочарованието, които й беше причинила Синди. Беше я отгледала, пожертвала всичко, подкрепяла и грижила за нея. През годините сестра й беше плакала на рамото й безброй пъти, без да знае, че в отсъствието на родители, училище и приятели, тя самата няма на кого да се изплаче. Беше слушала разказите на сестра си за нейното разбито сърце, без да показва, че се чуди какво ли е усещането да се влюбиш и да ти разбият сърцето.

Когато Синди порасна, за нея успехът и парите станаха движеща сила, непрекъснато разправяше как един ден, щом натрупа милионите си, ще се грижи за К.К. Потъна в този младежки материализъм, в копнежа да има всичко, и най-накрая той я беше погълнал, бе замъглил разбирането кои са наистина важните неща в живота. Така беше улеснила Иблис да я подмами в свят на кухи обещания и въображаемо богатство. Светът на Филип Веню.

Докато се ровеше из объркването и измамата, К.К. почувства, че се изпълва с дива ярост. Срещу Иблис, за всичко, което я накара да преживее, срещу Синди, за нейното предателство, но най-вече срещу кукловода. Човекът, който ги беше манипулирал, мъжът, който майка й я бе научила да мрази — нейният баща.

Фактът, че беше жив, че тя се вмъкна в кабинета му, за да открадне писмото на великия везир… Изведнъж разбра защо първата картина, „Страданието“ на Гоеция, която открадна и продаде, виси на неговата стена. За него това беше награда, която показваше с гордост, както треньорите снимките на своите питомци, спечелили златни медали.

После на повърхността изскочи един последен факт — най-отвратителният от всички. Веню беше този, който я беше пратил на смърт в затвора „Хирон“, знаейки много добре, че тя е негова плът и кръв. Има ли по-злодейска постъпка от тази да осъдиш собственото си дете на смърт?

Толкова мисли се въртяха из главата й. Беше живяла живота си в преструвки и сега се почувства пълна глупачка. Зарови из годините, в своите саможертви и откази, в копнежа си за нормалност, за някой, който да й протегне ръка и да я измъкне от този живот, да я прегърне и обича. И да оправи всичко.

Сети се за Майкъл. Беше стигнала толкова близо до една истинска връзка, която би изпълвала сърцето и душата й с радост. Имаха нещо общо и нямаше значение дали са ядосани, уплашени или уморени — между сърцата им имаше постоянна и здрава връзка. Никога не й беше хрумвало, че ще открие любовта при подобни обстоятелства. И то с мъж, с когото се усещаше с всяка клетка жена, който я караше да се чувства уверена и да не се срамува от своето минало и кариера. Той не искаше тя да се променя. Обичаше я по най-простия и същевременно най-сложния начин. Беше я успокоявал, когато е нервна, вдъхвал кураж, когато е изплашена, и поглъщал със своята страст. Сега копнееше за него; имаше нужда да изпита успокояващото въздействие на неговата прегръдка, имаше нужда да й прошепне, че всичко ще бъде наред.

За този миг любов, за това отдаване, макар и кратко, за този момент на егоизъм сега получаваше наказанието си. Двамата най-отвратителни хора на земята, които познаваше, я влачеха на края на света: единият я беше заченал, а другият обучил. И единственият човек, на когото смяташе, че може да разчита, когото беше отгледала и й беше най-близък — нейната собствена сестра, я беше предал и влязъл в съюз с тях.

К.К. прекоси помещението, отвори хладилника и зарови вътре. Намери малко италиански салам и сирене. Отвори бутилка вино. Нямаше намерение да играе ролята на мъченик и да гладува; искаше да има сили, когато се заеме със Синди. Сложи храната на малко бюро и седна. Бръкна под яката на ризата и свали гравираното колие, което Майкъл й беше дал. Сложи го на масата и прочете думите, изписани на висулката: „Винаги има утре“. Откакто го беше срещнала, за пръв път се усъмни в това обещание. Не се съмняваше само в мъдростта на словата, но и в това, че ще види Майкъл отново. Порови из чекмеджетата на бюрото, намери бележник и химикалка.

Когато най-сетне усети какво значи разбито сърце, си наля вино и започна да пише:

Скъпи Майкъл,

Съжалявам…