Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Сейнт Пиер (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Thieves of Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Ричард Дойч

Заглавие: Крадците на мрака

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 04.06.2012

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-315-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5547

История

  1. — Добавяне

54

Буш и К.К. се втурнаха надолу по зелената хълмиста земя, през злачната градина, покрай дървета и кипящи езерца. Буш беше прехвърлил снайперската карабина през гърба, а във всяка ръка стискаше пистолет. Очите им бяха впити в огромния храм.

Стигнаха до стъпалата и започнаха да взимат по три наведнъж. Когато се озоваха пред голямата черна врата, се оказа, че е здраво заключена. Без да продума, К.К. хукна по предната веранда и скочи на земята до най-далечния ъгъл на сградата. Зави зад нея и погледна нагоре. После, подобно на гимнастичка, се метна на перилата на верандата, оттам скочи и се хвана за навеса, набра се и се озова върху покрива на верандата точно под прозорците на храма.

Буш я последва, качи се на перилото и изпита благодарност за своите метър и деветдесет, защото сега само трябваше да се протегне, за да се хване за навеса. Знаеше, че не може да скочи толкова високо, колкото К.К., затова просто се набра и се издърпа, доволен, че е тренирал достатъчно, за да не се излага сега.

Прекосиха бегом покрива на верандата, стигнаха до първия прозорец и го бутнаха да се отвори. Кривите, пълни с мехурчета стъкла се крепяха от рамка с древни панти. Те изскърцаха, когато прозорецът се отвори широко. На К.К. й беше трудно да се промъкне през него, а за Буш направо невъзможно. Той си одра раменете и хълбоците, когато с доста мятане и ритане все пак успя да се промъкне през тесния прозорец.

Приземиха се в малка спалня. На пода стоеше един-единствен нар, а до далечната стена — малко дървено писалище. Помещението ухаеше на тамян и покой, напомняйки на Буш неговото детство, когато влизаше в черквата и хаосът навън изчезваше.

— Десет пазачи? — попита Буш.

— Да, като не броим онзи, когото вече премахна. Всички са добре въоръжени — обясни К.К., докато го водеше по дългия коридор на втория етаж. Тя се спусна внимателно по стълбите, а пистолетът й беше насочен и готов за стрелба. Когато стигнаха до площадката, не откриха никого. Всички бяха отстъпили в центъра на храма.

Докато пресичаха светилището, Буш не можа да се сдържи и заоглежда простите колони, приглушените землисти цветове на стените, подобните на клетки урни с огньове, провесени от тавана, чиито пламъци осветяваха и правеха всичко наоколо да изглежда толкова ведро, колкото Буш никога не си бе представял, че е възможно. Той се удиви на простотата и духовността на това място, макар да нямаше икони, статуи, кръстове или идоли; никога не беше попадал някъде, където да усеща по-голям мир и покой. Внезапно изпита гняв срещу Иблис и Веню, че са обезпокоили светилището, извършвайки такива богохулни действия под покрива на този храм за молитви.

Продължиха през святото място и се втурнаха в широкия коридор, който свършваше с две разклонения.

— Тук ще се разделим — обяви К.К., когато спря.

— Не мога да те оставя сама — прошепна Буш.

— Това разклонение — посочи тя с ръка, без да обръща внимание на неговото възражение — води до поредица обикновени стаи. Там са затворени монасите. Пазят ги двама души. В другия край се свързва с другото разклонение. Там ще се срещнем.

— Това не е добра идея — настоя Буш и за да засили въздействието на думите си, лекичко я хвана за ръката.

— Ще се оправя — успокои го К.К. и вдигна пистолета. — Знам как да го използвам.

— Не се съмнявам. Не това ме тревожи, а твоето приятелче Иблис. Независимо колко куршума имаш, той не може да бъде спрян.

— Ако има човек в тази сграда, с когото мога да се справя, това е той — повдигна се тя на пръсти и залепи бърза целувка на бузата му. — Благодаря за загрижеността.

След това тръгна надолу по коридора.