Метаданни
Данни
- Серия
- Майкъл Сейнт Пиер (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Thieves of Darkness, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Асен Георгиев, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ричард Дойч
Заглавие: Крадците на мрака
Преводач: Асен Георгиев
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 04.06.2012
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-655-315-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5547
История
- — Добавяне
54
Буш и К.К. се втурнаха надолу по зелената хълмиста земя, през злачната градина, покрай дървета и кипящи езерца. Буш беше прехвърлил снайперската карабина през гърба, а във всяка ръка стискаше пистолет. Очите им бяха впити в огромния храм.
Стигнаха до стъпалата и започнаха да взимат по три наведнъж. Когато се озоваха пред голямата черна врата, се оказа, че е здраво заключена. Без да продума, К.К. хукна по предната веранда и скочи на земята до най-далечния ъгъл на сградата. Зави зад нея и погледна нагоре. После, подобно на гимнастичка, се метна на перилата на верандата, оттам скочи и се хвана за навеса, набра се и се озова върху покрива на верандата точно под прозорците на храма.
Буш я последва, качи се на перилото и изпита благодарност за своите метър и деветдесет, защото сега само трябваше да се протегне, за да се хване за навеса. Знаеше, че не може да скочи толкова високо, колкото К.К., затова просто се набра и се издърпа, доволен, че е тренирал достатъчно, за да не се излага сега.
Прекосиха бегом покрива на верандата, стигнаха до първия прозорец и го бутнаха да се отвори. Кривите, пълни с мехурчета стъкла се крепяха от рамка с древни панти. Те изскърцаха, когато прозорецът се отвори широко. На К.К. й беше трудно да се промъкне през него, а за Буш направо невъзможно. Той си одра раменете и хълбоците, когато с доста мятане и ритане все пак успя да се промъкне през тесния прозорец.
Приземиха се в малка спалня. На пода стоеше един-единствен нар, а до далечната стена — малко дървено писалище. Помещението ухаеше на тамян и покой, напомняйки на Буш неговото детство, когато влизаше в черквата и хаосът навън изчезваше.
— Десет пазачи? — попита Буш.
— Да, като не броим онзи, когото вече премахна. Всички са добре въоръжени — обясни К.К., докато го водеше по дългия коридор на втория етаж. Тя се спусна внимателно по стълбите, а пистолетът й беше насочен и готов за стрелба. Когато стигнаха до площадката, не откриха никого. Всички бяха отстъпили в центъра на храма.
Докато пресичаха светилището, Буш не можа да се сдържи и заоглежда простите колони, приглушените землисти цветове на стените, подобните на клетки урни с огньове, провесени от тавана, чиито пламъци осветяваха и правеха всичко наоколо да изглежда толкова ведро, колкото Буш никога не си бе представял, че е възможно. Той се удиви на простотата и духовността на това място, макар да нямаше икони, статуи, кръстове или идоли; никога не беше попадал някъде, където да усеща по-голям мир и покой. Внезапно изпита гняв срещу Иблис и Веню, че са обезпокоили светилището, извършвайки такива богохулни действия под покрива на този храм за молитви.
Продължиха през святото място и се втурнаха в широкия коридор, който свършваше с две разклонения.
— Тук ще се разделим — обяви К.К., когато спря.
— Не мога да те оставя сама — прошепна Буш.
— Това разклонение — посочи тя с ръка, без да обръща внимание на неговото възражение — води до поредица обикновени стаи. Там са затворени монасите. Пазят ги двама души. В другия край се свързва с другото разклонение. Там ще се срещнем.
— Това не е добра идея — настоя Буш и за да засили въздействието на думите си, лекичко я хвана за ръката.
— Ще се оправя — успокои го К.К. и вдигна пистолета. — Знам как да го използвам.
— Не се съмнявам. Не това ме тревожи, а твоето приятелче Иблис. Независимо колко куршума имаш, той не може да бъде спрян.
— Ако има човек в тази сграда, с когото мога да се справя, това е той — повдигна се тя на пръсти и залепи бърза целувка на бузата му. — Благодаря за загрижеността.
След това тръгна надолу по коридора.