Ричард Дойч
Крадците на мрака (60)

59

Хеми Маско зави зад ъгъла на първия етаж, а студът най-сетне започна да отслабва. Изобщо не си падаше по зимата — за него плажът беше върхът. Всъщност само три пъти през живота си беше стъпвал в сняг и винаги беше казвал, че това е предостатъчно.

При ръст един и седемдесет и пет и седемдесет и пет килограма мускули Хеми беше колкото висок, толкова и широк. Животът му не беше поел в посоката, която той искаше. Някога беше борец в гръцко-римски стил, но кариерата му бе съсипана, когато на деветнайсет години му извадиха рамото. С минаването на годините откри, че възнаграждението за бойните му умения в задните улички на Истанбул е много по-голямо, отколкото онова, което щеше да получава на тепиха.

В продължение на две години беше работил за Иблис като шофьор, наблюдател и пазач, но през цялото време не беше изпадал в положение като това да се катери из замръзналата планина като някои шерп и да се разхожда из храм, пълен със съкровища, излезли сякаш от народните приказки. Никога не си беше падал по суеверия и религия, но след като видя стаите, пълни със злато и сребро, и цветущата зелена земя посред виелицата в планинския проход, щеше да си помисли два пъти за своята вяра и за онова, което съществува извън действителността, с която бе свикнал.

Когато зави зад ъгъла, видя една жена да се крие в сенките на първия коридор, който водеше към централното преддверие с мандалите. Дъщерята на Веню се беше върнала, но този път държеше пистолет в ръката.

Хеми приклекна, докато вдигаше своя и взимаше на мушка челото на русата жена… Беше минало доста време, откакто бе отнемал живот; не смяташе това изживяване нито за вълнуващо, нито за осъдително — все едно смачкваш молец на стената. Той затвори лявото си око и подравни мерника и мушката.

Зад него се чу някакъв шум, завъртя се с насочен пистолет, но свали оръжието, когато видя Иблис да се приближава. Обърна се отново към своята мишена, вдигна пистолета и се прицели. Започна да обира с показалеца мекия спусък на пистолета и…

Тялото му се отпусна. Падна назад, вече неспособен да стои на краката си, мислите му се объркаха. Отгоре го гледаше спасителят на К.К. и негов убиец, човекът, който го беше прибрал от улицата и му бе давал работа през всички тези години. Той беше последният човек, за когото би си помислил, че е готов да прекъсне гръбначния му стълб.