Отвличането на Гениевра (99) (Роман от XIII в.)

99. Боорт помага на Ламбег

Без да чака, той се спуснал и ударил толкова жестоко първия, когото застигнал, че му разцепил цялото лице до брадичката, поради това че бил без доспехи. Раненият паднал мъртъв на земята. Сетне се хвърлил срещу двамата, които държели неговия възпитател. Убил единия, а на втория отсякъл лявата ръка. Другите се скрили в църквата, ужасени от мъжа, който вече повалил трима от тях. От своя страна Боорт се обърнал към своя възпитател:

— Учителю, качете се на моя кон. Аз ще взема този, с който пренесоха мъртвеца. Да тръгваме бързо, защото сте без доспехи и биха могли да ви ранят и да ви застрашат живота.

Речено, сторено. Ламбег пришпорил бойния кон на Боорт, а той се качил на този, за който говорел и който бил по-черен на цвят от черница — едновременно силен и бърз. Те потеглили, като оставили скърбящите мъже в параклиса. Ламбег не забравил, че Боорт го нарекъл „учителю“. След като навлезли в гората на поне четири лъка разстояние, той му рекъл:

— Бога ми, сеньор, трябва да ви обичам много, защото рискувахте живота си, за да спасите моя, а не мисля, че го заслужих. Тъй като бих искал, ако един ден имам възможност, да ви върна тази услуга, умолявам ви да свалите шлема си, за да ви разпозная по-лесно, където и да ви срещна.

Боорт свалил шлема си. След като го видял, Ламбег се хвърлил към него с разтворени обятия.

— Ах, сеньор — рекъл му той, — за Бога, бъдете добре дошли! Как тече животът ви, откакто напуснахте моята Дама от Езерото?

— Много добре, слава Богу.

— И какво приключение ви доведе по тези земи в един така благоприятен момент?

— Честна дума, сеньор, онзи ден научих, че моята дама ми е заръчала да дойда на всяка цена тук днес по пладне, за да видя какво приключение ме очаква. И ето какво ми се случи, вие сте спасен от смъртта. Но кажете ми защо ви бяха пленили.

— Бога ми, ще ви разкажа с удоволствие.