Метаданни
Данни
- Серия
- Ланселот-Граал (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’enlèvement de Guenièvre, 1230 (Обществено достояние)
- Превод от старофренски
- Галина Михова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- @Откъс(и)
- Епическо време (Епоха на герои)
- Крал Артур
- Мистика
- Средновековие
- Средновековна литература
- Християнство
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Фея Моргана (2018)
Издание:
Заглавие: Отвличането на Гениевра
Издател: Издателство „Изток-Запад“
Година на издаване: 2013
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7721
История
- — Добавяне
51. Боорт е настигнат от своя оръженосец
На следващия ден, според разказа, Боорт станал, облякъл доспехите си, качил се на коня и се разделил с домакина си, който му оказал големи почести. Девойката от Езерото също възседнала своя кон и потеглила заедно с Боорт. Не спрели да яздят до първия час и стигнали до разклонение на пътя:
— Ето два пътя — рекла девойката на своя спътник. — Вие ще поемете по единия, а аз — по другия, защото не мога да продължавам по-нататък с вас. Гледайте да бъдете в уречения ден и час на мястото, както ви казах. Не позволявайте нещо да ви отклони от пътя.
Той й казал да бъде сигурна, че ще отиде там, ако е жив.
— Добре, тогава ви давам благословията си — отвърнала девойката, — тъй като тръгвам.
— Господ да закриля и вас, госпожице. Поздравете моята господарка.
— С удоволствие — рекла тя.
И тя се отдалечила, докато Боорт тръгнал по своя път. Яздил до третия час и срещнал някакъв оръженосец, яхнал грозноват и много хилав жребец. Последният го поздравил и той на свой ред му отвърнал.
— Драги приятелю — рекъл Боорт, — има ли още много да се върви в тази гора?
— Сеньор — отвърнал той, — няма да успеете да напреднете толкова днес, че да я прекосите цялата.
И потеглил, без повече да продума.
Когато Боорт разбрал, че няма да научи нищо друго, продължил пътя си и яздил до деветия час. В един момент се обърнал и видял да приближава оръженосецът му на изтощен и облят в пот кон, защото препускал здравата. Настигнал Боорт, който го поздравил с добре дошъл.
— Как — попитал го той — намери следите ми?
— Честа дума, сеньор, щом вчера вечерта научих, че няма да дойдете в замъка, тръгнах с надежда да ви настигна, но без успех. Намерих подслон за нощта в покрайнината на тази гора при един отшелник и целия ден яздих, докато не срещнах оръженосец, който ми каза за вас. Но оттогава бързах толкова, че за малко конят ми да издъхне. Коя, впрочем, беше девойката, която снощи тръгна с вас?
— Една от прислужниците на моята дама от Езерото — отговорил Боорт.