Отвличането на Гениевра (20) (Роман от XIII в.)

20. Предизвикателство от рицаря с аленочервените доспехи (аргодрас Червенокосия)

Кралят посрещнал Ланселот с голяма радост и веселие, защото не го бил виждал от дълго време. Попитал го как е живял напоследък:

— Много добре — отвърнал Ланселот. — Слава Богу, аз съм в отлично здраве.

Кралят, впрочем, не се осмелил да му каже за смъртта на Галео, като мислел, че той не знае нищо. Докато разговаряли, залата прекосил някакъв рицар в доспехи, който бил оставил коня си в дъното на двора. Той бил висок, с добро телосложение и носел доспехи в аленочервен цвят. Пристъпил до масата, без да поздрави никого. След като дълго време оглеждал насядалите, заговорил достатъчно високо, за да бъде чут от всички:

— Ах! — възкликнал той. — Къде е коварният, предателят, най-лошият от всички рицари, който уби Мелеаган, сина на Бодмагю? Къде е този, когото ние отрупвахме с почести в кралство Гор и който тук прояви вероломството да погуби най-доблестния рицар?

При тези думи Ланселот се обърнал и рицарят, който го разпознал безпогрешно, попитал внезапно краля:

— Какво е това поведение, сир? Считат ви за най-благородния човек на света, а допуснахте на масата си най-вероломния рицар, който живее днес? Наистина недоумявам.

След тези думи Ланселот с един скок станал от масата, дълбоко унижен от тежката обида, която му отправили.

— Сеньор рицарю, не е много учтиво да ме обиждате без причина.

— Разбира се, че не с думи трябва да го правя, а с действия — възможно най-опозоряващите, — тъй като убихте подло и вероломно моя братовчед Мелеаган.

— Не съм го убил с предателство — отвърнал Ланселот. — Повече от двеста рицари присъстваха на нашия двубой!

— Напротив, убихте го непочтено! Когато ви помоли за милост, вие се държахте като вероломен и подъл човек и аз съм готов да ви изоблича в предателство и в липса на преданост пред един друг двор, различен от този, ако имате смелостта да се оправдаете.

— Няма двор на света — отговорил Ланселот, — където да не ви докажа, че никога не е имало вероломство и предателство.

— За Бога, ако се осмелите да се защитите в двора на крал Бодмагю, ще докажа, че сте виновен.

Ланселот се съгласил.

— Добре тогава, явете се след един месец, считано от понеделник, на празника на Мария Магдалена,^[1] и аз ви давам честната си дума, че ще ме откриете там.

— А аз ви обещавам — отвърнал Ланселот, — че на тази дата ще бъда там, освен ако затвор или смърт не ми попречат.

Без да чака повече, рицарят се оттеглил. Що се отнася до Ланселот, той седнал отново на масата след заповед от краля. От този момент в залата се заговорило единствено за рицаря с аленочервените доспехи. Порицавана била липсата му на учтивост и глупавите му атаки срещу Ланселот.