Отвличането на Гениевра (7) (Роман от XIII в.)

7. Бунтът на заточениците

Продължили пътя си. Синът на васала се качил на коня на победения, като предоставил своя на рицаря на каруцата и яздили така до часа за вечерня^[1]. Отбили се при един от братята на васала, неговия домакин. Той посрещнал сърдечно племенниците си и предложил добър подслон на рицаря за нощта. На следващата сутрин яздили до първия час и стигнали до една отшелническа обител. Останали на богослужението и закусили там, тъй като отшелникът бил от кралство Логрия. След като се нахранили, продължили пътя си до около третия час^[2]. Тогава срещнали млад мъж, който яздел бърз жребец и изглеждал много забързан. Този млад мъж се отличавал със своята красота. Косите му били подстригани късо, така че се виждала снежнобялата му шия. По това се разбирало, че е от пленниците. Всички те всъщност имали къси коси, докато местните хора били с плитки. Синът на васала го поздравил и го попитал какви новини носи.

— Новините са добри, слава Богу, защото току-що научихме, че един рицар от нашите земи, тръгнал да търси кралицата, е най-добрият от най-добрите. От сигурен източник знаем, че той е надигнал плочата в Светото гробище и че е извършил редица други подвизи. Поради тази причина вероломният Мелеаган заповядал да се охраняват пътищата, за да го убие, а нашите хора идват, за да го бранят. Те се бият с тези от тукашните земи и вече не могат да бъдат преброени ранените и убитите в двата лагера. Що се отнася до мен, ще събера всички наши хора, защото противниците получават подкрепление от всички страни. Така че, умолявам ви, помогнете им, тъй като аз трябва да продължа пътя си.