Отвличането на Гениевра (100) (Роман от XIII в.)

100. Разказът на Ламбег

„Само преди два дни, след като яздихме цял ден, без да пием и да се храним, с един рицар от кралство Логрия стигнахме до началото на тази гора и слязохме от конете под някакъв бор, за да си починем. Свалихме шлемовете и отдушниците си, легнахме на сянка на зелената трева и докато се опитвахме да заспим, забелязахме как четири хрътки гонят един глиган. Следваше ги някакъв стрелец, който държеше в ръцете си лък с поставена стрела, предназначена за глигана. Когато глиганът ни приближи, стрелецът пусна стрелата, която се заби право в тялото на моя другар. Той я усети и осъзна, че е ранен смъртоносно. Изправи се и като се прицели в този, който го беше пронизал, му нанесе такъв удар с копието си, че металната и дървената част пробиха тялото му и го повалиха мъртъв на земята. Тогава се появи един рицар, комуто принадлежеше стрелецът. Попита кой е убил неговия човек. Моят другар си призна. Другият веднага извади меча и пред очите ми отсече главата му за отмъщение. Това приключение ме наскърби силно, потънах в срам. Исках да се нахвърля на рицаря, но той побягна с бясна скорост. При тази гледка грабнах оръжията си и се метнах на седлото, но положих върху шията на коня пред себе си убития рицар, когото отведох в един манастир, за да погреба. Сетне потеглих на път, като се заклех никога да не спирам да търся, преди да открия рицаря, който ме посрами, като уби моя другар пред очите ми. Съдбата стори така, че тази сутрин го срещнах, пред една кула с бойници. Носеше всичките си доспехи с изключение на шлема. Щом го видях въоръжен, го предизвиках и без да чакам, се спуснах срещу него. Сражавахме се и в крайна сметка го сразих и убих собственоръчно. Именно това беше мъртвецът, когото видяхте в църквата. Ала щом възрастният рицар, неговият баща, разбра, че съм убил сина му, изпрати по петите ми десет въоръжени рицари, които ме плениха и измъчваха много. Сега щях да съм мъртъв, ако не се бяхте озовали там. Но благодарение на Бог и на вас, те не успяха да сторят нищо. Вече знаете всичко за моето премеждие. Сега бих искал да ви помоля, ако имате желание, да ми кажете какво приключение ви доведе тук и вследствие на какви обстоятелства.“

Боорт му казал, че търси монсеньор Ланселот от Езерото и няма никога да се върне в двора на краля, преди да го открие.

— Къде мислите, че ще научите новини?

— В земите на Гор, в двора на крал Бодмагю.

Така, докато си разказвали за своите приключения, яздили целия ден до вечерта. Тогава излезли от гората и забелязали някаква крепост, разположена на най-високата част на едно възвишение върху твърда скала. Свили в тази посока, за да намерят подслон. Когато стигнали, открили на мястото възрастен рицар, който ги приветствал и ги почел, както можел. Помогнал им да слязат от конете и да си свалят доспехите. Заповядал да донесат на Ламбег красива и пищна одежда. После ги отвел в главната зала и ги попитал откъде са. Те му отговорили. Когато узнал, че пред него стоял Ламбег, не скрил радостта си от приятелство с Фариан,^[1] който дълго време бил негов другар по оръжие.