Отвличането на Гениевра (73) (Роман от XIII в.)

73. Ланселот разбира, че сестрата на Мелеаган е осъдена на смърт

Според разказа, когато Ланселот влязъл в гората Сарпени, денят бил много горещ. Той яздил до деветия час, но не срещнал жива душа чак до вечернята. Ала тъкмо на излизане от гората, която цял ден прекосявал, срещнал силно скърбяща девойка. Тя яздела богато оседлан черен кон с елегантно седло, английска изработка. Ланселот поздравил девойката и тя му отвърнала.

— Госпожице, кажете ми защо плачете.

— Със сигурност, сеньор, ако виждах смисъл, щях да ви кажа.

— Бога ми, това с нищо няма да ви навреди. Кажете ми и ако мога да помогна за вашата утеха, ще направя всичко възможно.

— Бога ми, сеньор, в такъв случай ще говоря. Истината е, че Мелеаган, синът на крал Бодмагю, отиде в двора на крал Артур, за да отведе кралица Гениевра. През това време една девойка, сестра на Мелеаган, успяла да измъкне Ланселот от кулата, където той го бил затворил, не зная по каква причина. След като го освободила, тя се грижила за него, докато оздравее. Бил сериозно пострадал в кулата. Сетне го изпратила в двора на крал Артур, където той убил Мелеаган. Това вече е добре известен факт. Когато нейните роднини научили, че е избавила Ланселот от плен, решили, че е действала така, за да погуби Мелеаган. Те я отвлякоха насила и я осъдиха на смърт, като заявиха, че ако не си намери защитник, ще се разправят така жестоко с нея, както заслужава жена, убила брат си. Тя отговори, че ще съумее да намери такъв човек. Определи дата, за да открие този шампион и оттогава търси почти навсякъде, но без да успее да попадне на рицар, който да дръзне да се сражава срещу нейния обвинител. Работата е належаща, крайният срок е днес, а тя няма защитник. Затова те единодушно я обявяват за виновна за извършеното престъпление. Осъдили са я, както предполагам, да загине на клада утре сутрин. Именно тази мисъл сега ме кара да плача толкова, защото тя е една от най-благородните и достойни девойки на света.