Отвличането на Гениевра (94) (Роман от XIII в.)

94. Ланселот побеждава Патридес със Златния обръч

Щом видните барони на Гор разпознали Ланселот, приветствали го с голяма радост и свалили доспехите против волята му, тъй като той уверявал, че не иска да се бави по никакъв начин. Но крал Бодмагю се заклел във всички светци, че Ланселот няма да тръгва същия ден и последният, волю-неволю, трябвало да отстъпи. Вечерта бил посрещнат много добре и бил почетен от всички. На сутринта, след като изслушал богослужението, се сбогувал, защото искал да се върне обратно в двора на крал Артур. Крал Бодмагю заповядал да доведат на Ланселот най-добрия кон от конюшните му, тъй като неговият бил убит. Помогнал му да се качи на седлото и го съпроводил известно време. Сетне Ланселот потеглил на път и, докато се разделяли, кралят му казал:

— Скъпи приятелю, вие сте човекът, който най-много бих желал да ми бъде другар, но зная добре, че не съм достоен за едно толкова възвишено другарство като вашето. Все пак, преди да ни напуснете, дарете ме, моля, с вашата благосклонност, докато сте жив. Ще се почувствам по-богат от това да притежавам най-добрия град на света.

— Сир — отвърнал Ланселот, — ще ви я дам, при условие че ми простите за вредата, която ви причиних.

— Без съмнение — рекъл кралят — дори да ме лишите от земите ми и да убиете впоследствие всичките ми роднини, ще ви простя това в замяна на вашето другарство.

— Сир, Бог ми е свидетел, безкрайно бих ценял вашето другарство, стига да съм в състояние да ви предложа моето. Ала знайте добре, че аз не принадлежа на себе си. Затова не бих могъл по никакъв начин да ви го предоставя на своя глава и ви моля да не ми се сърдите за това. Все пак, знайте, че където и да ме срещнете, можете да ме считате за ваш приятел и ваш рицар.

Кралят пламенно му благодарил.

— Скъпи приятелю — продължил той, — казвате, че сте ми нанесли вреда, така ли?

— Със сигурност, сир, истина е. Съжалявам за това, но е така.

— Добре, умолявам ви — отвърнал Бодмагю — да сторите така, че да узная до три дни за каква вреда става въпрос. Не искам да я научавам от вашата уста от страх мъката да не ме подтикне да се отнеса зле към вас. Сега тръгвайте и нека Бог ви пази. Нека Той закриля душата и тялото ви във всички опасности. И дано не позволява да загина, без да бъда така близко до вас, както бих желал.

Кралят се отдалечил просълзен, а Ланселот се отправил към Стражата на мъките по най-прекия път, който знаел. Вечерта отседнал в едно абатство на монахини. На сутринта, когато трябвало да тръгва, към него се приближила девойка, която също била прекарала нощта там:

— Сеньор рицарю — рекла му тя, — накъде отивате?

— Госпожице, към Стражата на мъките.

— Ах, сеньор, в този случай бъдете така добър и великодушен да изпълните молбата, която бих искала да ви отправя.

— Разбира се — отвърнал той, — с удоволствие, но кажете за какво става въпрос.

— Да ме отведете с вас дотам, сеньор, под вашата закрила.

— Със сигурност, няма от какво да се страхувате, докато съм в състояние да ви защитавам.

— Много ви благодаря, сеньор — рекла тя, — това е всичко, което искам.

Веднага след това тя довела коня си, настанен в конюшнята. Качила се на седлото и се отправила на път заедно с Ланселот. Яздили до пладне. Тогава на входа на една гора срещнали рицар, въоръжен от глава до пети. Когато девойката се озовала близо до него, го поздравила, а той й отвърнал. Приближил се до нея, хванал я за ръката и понечил да я целуне насила. Тя се отбранявала, както може, и извикала на Ланселот:

— Ах, сеньор, не позволявайте да ме посрамят във ваше присъствие!

Ланселот бил обзет от гняв:

— Назад, рицарю! Бог ми е свидетел, че никак не сте учтив! Проклет да бъде този, който ви е позволил да се отнасяте с насилие към девойките, които не се интересуват от вас.^[1] Забранявам ви да я докосвате повече!

— Принуден сте да се сражавате — отвърнал другият, — защото или ще я целуна, или ще се бия срещу вас.

— Тъй като сме дошли именно за тази битка, няма да я откажа. Вече се пазете от мен. Предизвиквам ви.

— Аз също.

Те се впуснали яростно един срещу друг толкова бързо, колкото можели конете им, и си разменили най-жестоките удари по щитовете, на които били способни. Рицарят счупил копието си. Ланселот го ударил толкова безмилостно, че го пронизал със своето през щита и ризницата, и след като забил режещото острие в рамото му, със силен тласък го повалил от коня. Сетне, като се навел, издърпал към себе си цялото си оръжие. По време на тази схватка раненият рицар припаднал от болка. Ланселот изтръгнал шлема от главата му и го захвърлил възможно най-далече. После извадил меча си и щял да го атакува, но другият бил в безсъзнание. При това положение Ланселот седнал близо до него с намерението да узнае кой е той.