Отвличането на Гениевра (56) (Роман от XIII в.)

56. Рицарят с промушената от меч ръка. Спречкването между Боорт и Агравен Горделивия

Тя тръгнала напред, а той след нея. Излезли от пътя, поели по една пътека и стигнали до укрепен замък. Девойката отишла до портата и викала дълго, за да й отворят. Преминали през подвижен мост и в двора слезли от конете. Тогава се появила друга девойка, водеща със себе си рицар. Те също влезли в двора и се поздравили взаимно.

— Сеньори — подхванала първата девойка, — сега ме последвайте, ще ви покажа изпитанието, с което може да се справи единствено най-добрият рицар на света.

Без да се бавят повече, изкачили стъпалата и влезли най-напред в красива зала, после в стая, богато украсена с платна. Там на едно легло лежал рицар, изглеждал болен. При влизането на рицарите той ги поздравил, те също.

— Сеньор — рекла девойката, — покажете на тези рицари приключението, заради което ги доведох тук.

— Махнете — отвърнал той, — парчето коприна, което покрива ръцете ми.

Тя изпълнила това. Рицарят им показал меча, който държал и който бил сграбчил за дръжката, но не по собствено желание. Той бил прикрепен към ръката му така, че не можел да го стисне, а острието му влизало в другата длан и излизало наполовина от нея.

— Сеньори — казал той, — това е най-необикновеното приключение, което някога сте виждали. Сега можете да проверите дали някой от вас е най-добрият рицар на света. Той ще ме освободи от този меч и ще ме избави напълно. Приближете се, за да видите дали Бог ще ви отреди тази чест.

Рицарят, който бил дошъл последен, заявил, че иска да опита. Хванал меча за дръжката и го дръпнал с всички сили, като единственият резултат бил да премести рицаря, без да успее да измъкне меча.

— Сеньор — обадил се болният, — вече може да се оттеглите, защото не успяхте да се справите с това приключение. Отстъпете място на вашия другар, който не бърза толкова.

Без да чака повече, повикал Боорт:

— Добре — рекъл му той, — сега сте свободен да опитате това приключение, защото този рицар не успя.

— Сеньор, сигурен ли сте, че може да ви помогне само най-добрият?

— Да, убеден съм — отвърнал той.

— Бога ми — казал Боорт, — в този случай няма смисъл да пробвам, защото зная добре, че не притежавам тази титла и да си въобразявам подобно нещо би означавало просто, че съм много глупав. Ако ми вярвате, ще позволите само на един рицар да опита, другите ще ви причинят единствено болка, защото никой освен него няма да ви помогне, а той ще ви избави с положителност.

— Зная добре кого имате предвид — рекъл рицарят с неуспешния опит, — намеквате за монсеньор Говен.

— Честна дума, не съм мислил и миг за него. Не че не го ценя, но зная добре, че някъде има един рицар, който, ако се сражава срещу вас и монсеньор Говен заедно и ако става въпрос за битка на живот и смърт, не бих искал да бъда на ваше място дори и в името всички земи на крал Артур.

— Без съмнение — отвърнал другият — не казвате истината. Досега не се е родил този, който може да победи монсеньор Говен с оръжие!

— Ако не се е родил, дано Бог никога не благоволи той да се роди един ден!

— Бог да ви е на помощ, кой е тогава този, когото считате за толкова добър рицар?

— Честа дума, мога спокойно да изрека името му пред такива доблестни хора — това е монсеньор Ланселот от Езерото.

— Ланселот! — възкликнал другият, който изпитал само презрение към подобно твърдение. — Щеше да ме е яд, ако той някога е бил по-добър от монсеньор Говен и нека Бог ме изостави, сеньор рицарю, ако някой се хване на думите ви. Не бихте могли да ги докажете!

— Честна дума — казал Боорт, — бих го сторил и срещу някой рицар, по-добър от вас.

— И какво ще докажете?

— Ще докажа — отвърнал Боорт, — че Ланселот е рицар, два пъти по-велик от монсеньор Говен и съм готов да ви го потвърдя, ако се осмелите да го оспорите.

— Проклет да бъде този, който се измъкне! Да се качваме на конете.

— Ах, сеньори — намесил се рицаря на леглото, — откажете се от тази битка, не си струва!

Те заявили, че няма да се отметнат, излезли от залата и се качили на конете.