Отвличането на Гениевра (44) (Роман от XIII в.)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ланселот-Граал (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’enlèvement de Guenièvre, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Фея Моргана (2018)

Издание:

Заглавие: Отвличането на Гениевра

Издател: Издателство „Изток-Запад“

Година на издаване: 2013

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7721

История

  1. — Добавяне

44. Боорт иска да се бие срещу самия Галиде

Радостта на девойките от замъка била голяма заради техния рицар, който се сражавал така добре. Хората по бойниците твърдели, че занапред никой друг не трябва да носи оръжия освен този, който така умело си служи с тях. Боорт не пестял сили, така че до пладне успял да победи и останалите рицари. Изпратил четирима от тях в замъка, но задържал последния при себе си.

— Рицарю — рекъл му той, — връщам ви свободата в замяна на една услуга, която ще ви струва малко.

Другият попитал за какво става въпрос.

— Ще отидете да се предадете при вашия господар и ще му кажете от мое име, че съм дошъл в този край само за да се бия срещу него. Нека знае добре: не считам, че храбростта му е нараснала като изпраща тук толкова от своите рицари. Ако беше така безстрашен и храбър, както се говори, щеше сам да дойде. Ще му се признае голямата смелост само ако ме победи лично. Кажете му, че такова е посланието, което му изпращам.

— На драго сърце — отговорил другият.

Той се върнал обратно в лагера в толкова лошо състояние, че кръвта му се стичала от главата, ръцете и рамената. Непоправимо счупеният му шлем се намирал в такъв окаян вид, че на няколко места било възможно човек да пъхне и двата си юмрука, а щитът му бил толкова насечен, че само малки части от него били останали незасегнати. Рицарят се явил пред своя господар. Поздравил го и му предал съобщението на Боорт.

— Бог ми е свидетел, имате право. Ала колкото и да съм закъснял, няма да се бавя повече и ще отида там.

Веднага заповядал да му донесат оръжията. Надянали му прекрасни доспехи. Облекли го в ризница с двойни бримки, която била едновременно устойчива и лека. Завързали на главата му зелен шлем от добра твърда и плътна стомана и му препасали хубав меч. Довели му коня, който бил великолепно животно. Напълно въоръжен, Галиде скочил на седлото като ловък и силен човек, решителен и без страх от никой рицар по света.