Отвличането на Гениевра (72) (Роман от XIII в.)

72. Напразни опити да бъде открит Боорт. На следващия ден двете девойки тръгват да го търсят

Боорт си починал при отшелника. А девойката от Глоседон, след като напуснала замъка, яздила, докато срещне девойката от Онгфорт. Те се поздравили. Девойката от Глоседон била стъписана от странното облекло на своята братовчедка и на цялата й свита. Попитала я за причината, а другата й разказала всичко от начало до край. Щяла да продължи пътуването, докато намери рицаря.

— Освен това, братовчедке, той е най-красивият и добър рицар, когото съм виждала, и е все още съвсем млад. Толкова се натъжавам, като си помисля колко лошо постъпих с него, че сърцето ми ще се пръсне.

— За Бога, братовчедке — рекла дамата от Глоседон, — изживели сте невероятно приключение, но аз също.

Тя разказала какво й се случило и как приютила рицаря.

— Знайте, че той е най-красивият рицар на света и е изключително млад.

Описала й как изглежда, колко е висок и какво му е телосложението. Дамата от Онгфорт разбрала, че става въпрос за този, когото търси, и с голямо нетърпение очаквала да го види.

Така яздили, докато стигнали до замъка. Всички започнали да се суетят около гостенката, като я приветствали радостно и с много внимание. Сетне двете дами се качили в главната зала и господарката на замъка попитала за своя гост.

— Честна дума — отвърнали рицарите, — той напусна замъка, напълно въоръжен, но ни увери, че веднага ще се върне, и отказа някой да го придружи.

— Накъде тръгна?

— Госпожо, към тази горичка.

— Бързо тогава — рекла им тя, — на конете! Тръгнете след него и го доведете обратно!

Десетте рицари на мига се метнали на конете и стигнали до горичката. Обиколили я отвсякъде, ала от рицаря нямало и следа.

— За Бога — заявила тя, — няма да останем тук!

Качила се на коня си, както и цялата й свита, и заповядала горичката да бъде претърсена до най-малкото кътче. Така и било сторено, но напразно. Не успели да научат нищо за него. При това положение тя се върнала тъжна и нещастна в замъка и разказала на девойката от Онгфорт как гостът й изчезнал. После попитала рицарите от замъка:

— Сеньори, кога тръгна той?

— Честна дума, госпожо, веднага щом потеглихте, като заяви, че скоро ще се върне.

— Скоро ли? Очевидно се е подиграл с нас!

Девойката от Онгфорт попитала какви оръжия носел той и те й ги описали.

— Боже мой — отвърнала тя, — срещнах този рицар сутринта на входа на една гора, ала доспехите му не бяха същите като на този, когото търся.

— Братовчедке — рекла девойката от замъка, — възможно е да ги е сменил оттогава. Казвам ви, че според мен, това е вашият рицар. Позволете да ви придружа, докато го открием. Тогава най-сетне ще узнаем защо е напуснал така внезапно дома ми.

— Много се радвам, че ще дойдете с мен — промълвила девойката от Онгфорт.

Те прекарали нощта в замъка и на сутринта, още по зазоряване, се отправили на път, за да търсят своя рицар. Ала тук разказът спира да говори за тях и за Боорт и се връща на Ланселот при влизането му в гората Сарпени, както беше изложено по-горе.