Отвличането на Гениевра (14) (Роман от XIII в.)

14. Говен в двора на крал Бодмагю. Фалшивото писмо от крал Артур

След като забелязали, че Ланселот се забавил толкова, неговите другари се притеснили много и чакали до падането на нощта. Тогава решили да се подслонят в един укрепен замък, разположен в близост. Научили, че монсеньор Говен е преминал Подводния мост и нощува там. На сутринта отишли да го посрещнат, а той бил придружен от многобройна свита. Бил замаян от многото погълната вода, от която за малко не се удавил. Попитали тези, които го придружавали, как се е справил с битката.

— Много добре — отвърнали те, — ала от водата се почувства твърде зле, а също и от това, че току-що излязъл от нея, трябваше да се бие. Така не стори нищо друго, освен да удържи до пладне^[1] и тогава им показа на какво е способен. Довърши рицаря в момент, когато всички го смятаха за изгубен. Състоянието на победения е толкова зле, че скоро очакваме да се помине. От своя страна монсеньор Говен е целият в рани.

Сетне монсеньор Говен на свой ред попитал за Ланселот. Разказали му как едно джудже го отвело, като твърдяло, че било изпратено от него. При тези думи монсеньор Говен плеснал с ръце и заплакал.

— Ах, Господи, добрият рицар е предаден! Виновен е коварният Мелеаган!

Силно наскърбен, монсеньор Говен се отправил отново към двора. Кралят го приветствал, а кралицата била на върха на щастието. Но щом научили за изчезването на Ланселот, налегнала ги дълбока скръб. Кралят сякаш полудял. Що се отнася до кралицата, болката й не могла да бъде по-силна. Станала дори по-непоносима, защото не смеела да разкрие мъката си заради монсеньор Говен. Все пак почти всички можели да забележат нейното отчаяние. Кралят заявил, че ще направи всичко възможно да открие Ланселот, а и той самият ще тръгне да го търси. Така те прекарали деня. На сутринта кралят изпратил съобщение по всичките си земи, че всеки, който има сведение, но прикрие къде се намира Ланселот, ще бъде обесен най-безмилостно. Именно в такова очакване кралицата и монсеньор Говен останали в Горон цели петнадесет дни. През това време кралят не се задоволил само да праща хора, които да търсят Ланселот. Чрез писма той известил всички барони по земите му да го последват, веднага щом видят неговия печат, както и рицарите, селяните и всички, които можели да носят оръжие. По такъв начин мислел, че ще получи новини за Ланселот. Ала опитният в злините и вероломен Мелеаган съчинил писмо, с което заблудил баща си и всички останали. Писмото било запечатано с подправен печат, имитиращ този на крал Артур, и отнесено на кралицата. Кралят я поздравявал и й пишел да се връща вече с монсеньор Говен в двора, без да чака повече Ланселот, който е при него в отлично здраве. Радостта на всички била огромна, а тази на кралицата — безкрайна. Толкова била нетърпелива да се срещне отново със своя любим, че още на сутринта се отправила на път, придружена от краля. Опасните мостове вече били разрушени и всеки можел да мине, откъдето пожелае.^[2]