Отвличането на Гениевра (65) (Роман от XIII в.)

65. Упреците на възрастната жена към Боорт

Девойката отишла да си легне много щастлива от това обещание и измъчвана от опасението да не би да не получи удовлетворение. Възрастната жена взела една мантия, закопчала я и се отправила към стаята, където почивал Боорт. Той все още не бил заспал, тъй като бил прекалено изтощен от двубоите. Виждало се много ясно, защото горели четири свещи.

— Сеньор — обърнала се към него тя, — Господ да ви даде спокойна нощ!

— Госпожо, бъдете добре дошли. Ала какво ви води тук по това време?

— Сеньор, изпраща ме моята девойка, дъщерята на крал Брангоар. Тя иска да знаете, че страда силно по ваша вина. Отнесла се е към вас възможно най-почтено, но това не ви попречи да се държите зле към нея по два начина, за което ви упреква горчиво.

— Госпожо, за Бога, кажете ми какво съм сторил.

— Истината е, че турнирът беше организиран най-вече, за да се омъжи тя. Беше решено, че победителят ще я вземе за съпруга и ще стане господар на тези земи. Вие победихте и следователно трябваше да спазите уговорката. Тъй като отказахте, нямате право да твърдите, че не сте й нито навредили, нито сте я посрамили. Това е първата причина да се оплаква. От друга страна, се отнесохте зле към нея, защото тя вече е на възраст за женене. При разпределянето на съпрузите на другите девойки, ако бяхте куртоазен, не трябваше да я пренебрегвате, защото е много по-красива и благородна от всички останали. Трябваше да бъде, счита тя, най-добре разпределена и то на първо място. Това не се случи и тя не следва да порицава никого другиго освен вас.