Отвличането на Гениевра (66) (Роман от XIII в.)

66. Боорт, влюбен в дъщерята на краля благодарение на един вълшебен пръстен, иска тя да му прости

— Отнесохте се зле с нея, а тя не го заслужава. Би искала да ви изпрати един свой пръстен и ви моли занапред да го носите, за да си спомняте за нея и за своето непристойно поведение.

Боорт взел пръстена и го сложил на пръста си.^[1] На мига сърцето му се променило напълно. Както бил студен и целомъдрен по намерения и по действия, ето го сега разпален по една жена, която до този момент му била безразлична, и се чувствал нещастен от това, което му казала дамата.

— Ах, госпожо, за Бога, възможно ли е да ми бъде простено за тази грешка? Истина е, че се държах твърде зле към нея и ви моля за милост. Сторете така, че да се помиря с девойката и нека тя ми отмъсти толкова жестоко, колкото прецени.

— Бога ми — отвърнала дойката, — струва ми се, че най-добре ще постъпите, ако лично я помолите за прошка и се поставите изцяло на нейните услуги.

— Госпожо, няма нищо на света, което да не сторя, за да си върна нейното благоволение.

— Не виждам какво друго да ви посъветвам, освен да се подчините напълно на волята й, пък аз ще ви заведа при нея.

Боорт облякъл ризата си, нахлул потурите си, взел една мантия, която закопчал на шията си и последвал възрастната жена. Тя го отвела в стаята на девойката. Последната вече си била легнала, но като го видяла да влиза, се изправила. Светлината била достатъчна. Той коленичил пред нея и казал:

— Госпожице, тук съм, за да поправя грешката си, в случай че имам право да ви предложа прошка, която да бъде толкова силна, колкото оскърблението. Отмъстете си за него, както пожелаете.

Боорт говорел така и плачел, защото такова било поведението, което му внушавал пръстенът, който носел. Преценката му била напълно променена. Като залог за прошка, той й подал края на мантията си. Тя го приела с думите:

— Сеньор, тъй като се подчинявате напълно на волята ми, бих била твърде неучтива, ако не отстъпя. Прощавам ви обидата.

В този момент възрастната жена се намесила:

— Сеньор рицарю, аз ще определя каква да е прошката.

— Така да бъде, госпожо — отвърнал той.

— Ето каква е моята повеля — останете с нея тази вечер. Що се отнася до вас, госпожице, не го отблъсквайте. Приемете го по-скоро като този, който трябва напълно да ви принадлежи, както и вие на него.

Тя ги оставила заедно и затворила вратата след себе си.