Отвличането на Гениевра (96) (Роман от XIII в.)

96. Погребението на Галео в Стражата на мъките

Излишно е да питаме дали Ланселот бил натъжен, когато пристигнал там и видял тялото на Галео. Всички присъстващи мислели, че ще издъхне на място. Веднага щом обитателите на замъка го разпознали, започнали да го утешават, тъй като били натъжени от неговата мъка. Той заповядал да издигнат незабавно възможно най-величествения гроб.

— С каква цел, сеньор? — попитали те.

— Искам тялото да бъде положено там.

— За Бога, сеньор — обадила се една възрастна дама, — в този замък се намира най-разкошната гробница на света, ала ние не знаем точното й място. Ако искате да я откриете, трябва да свикате всички възрастни хора тук. По този начин ще научите цялата истина, поне така се надявам.

Ланселот последвал съветите на дамата. Той събрал най-възрастните местни хора и ги оставил да обсъждат заедно. След като приключили, се явили пред него и му заявили, че въпросният гроб се намира под един олтар в главния параклис.

— Знайте, че от него по-пищен няма на света. Той е бил построен за сарацинския крал Нарбадук, на когото е принадлежал този замък преди пристигането на Йосиф Ариматейски. Погребали краля в този гроб, който почитали като свято място. Ала след като християните нахлули в града, тялото било извадено оттам и захвърлено в рововете отвъд стените. Оставили гроба на мястото му и впоследствие той никога не е бил местен.

Историята се харесала много на Ланселот. Той накарал да изровят саркофага от гроба. Щом го видял, започнал да го разглежда внимателно. Истината е, че не бил направен нито от злато, нито от сребро, а бил изцяло изработен от скъпоценни камъни, толкова фино свързани един с друг, че изглеждало невероятно човешко създание да стои в основата на подобно творение. След като го пренесли до мястото, където Ланселот открил изписано името си, той лично положил в него тялото на Галео, облечен във всичките си доспехи, както повелявал обичаят по това време. След това го целунал три пъти по устата, обезумял до такава степен от мъка, че сърцето му за малко да спре. Завил го с луксозен копринен плат, украсен със злато и скъпоценни камъни, и поставил плочата най-отгоре. Веднага след това потеглил, като благословил хората от замъка. Продължил пътя си и яздил до двора на крал Артур, който тогава бил в Камелот.