Отвличането на Гениевра (24) (Роман от XIII в.)

24. Рицарят от шатрата

Щом разбрал това, Ланселот решил да не чака повече и се върнал обратно с бърз ход. След известно разстояние попаднал на много красива и внушителна кула, разположена насред блато. На поляна пред кулата били опънати четири красиви и богато украсени шатри. Докато ги приближавал, Ланселот видял от тях да се задава рицар в доспехи, който го попитал как се казва.

— Аз съм от двора на крал Артур — отвърнал Ланселот.

— Ако сте от рицарите на кралица Гениевра — казал му другият, — пазете се, защото мир от мен няма да видите.

Ланселот заявил, че е рицар на кралицата, където и да е.

— Много добре, тогава ще трябва да се биете срещу мен и срещу всички тези, които са в шатрите.

— Как така? — попитал Ланселот. — Нима мразите госпожа кралицата?

— Да, повече от всеки друг на света. От ненавист към нея убивам всички, които се обявяват за нейни рицари, след като ги победя.

— Бога ми, ако съм жив, тази омраза ще ви струва живота. Не отмъстя ли на враговете на моята господарка както мога, предаността ми към нея ще бъде недостатъчна.

— Хайде, отмъстете за нея тогава, защото я мразя и се опитвам да й навредя възможно най-много.

— Щом е така, пазете се от мен, предизвиквам ви.

— Аз също — казал другият.