Отвличането на Гениевра (57) (Роман от XIII в.)

57. Боорт побеждава Агравен

Щом били готови за двубой, Боорт се обърнал към рицаря:

— Сеньор, преди да продължим, бих искал да ви помоля да приемете, че казах истината.

— Напротив, вие лъжете. Ланселот никога не е бил толкова добър рицар, колкото монсеньор Говен.

— Ще видим тази работа — отвърнал Боорт.

Те се впуснали стремглаво един срещу друг и си нанесли такива удари с копията, че си пробили щитовете, но бримките на ризниците им устояли. Копията им обаче се счупили. Ударът бил толкова жесток за рицаря, че той полетял от задната страна на коня си. Боорт се задържал на седлото. Стъпил на земята и се нахвърлил срещу рицаря. Започнала се ожесточена битка между тях. Разкарвали се един друг с мечовете си ту тук, ту там. Накрая и двамата били изтощени. Ала на рицаря му било толкова зле заради кръвта, която загубил, че за малко не изпаднал в несвяст. Свлякъл се на земята като мъртъв и мечът му изхвърчал от ръцете. Боорт скочил върху него и като му изтръгнал шлема от главата, заявил, че ще го убие, ако не се признае за победен.

— Никога, докато съм жив — отвърнал другият.

— В такъв случай — казал Боорт, — ще ви убия.

— Бога ми, можете да го сторите, но това е всичко, което ще вземете от мен.

Боорт надигнал дръжката на меча си и му нанесъл такъв удар по главата, че рукнала кръв. Сетне му повторил да се признае, за победен или, Бог му е свидетел, че ще го убие. Свалил му отдушника на шлема, като така напълно му открил главата, а после надигнал меча си, за да я отсече. Когато другият усетил смъртта толкова близо, помолил за милост и се признал за победен.

— Трябва да обещаете — казал му Боорт — да изпълните волята ми.

Другият приел с неохота и Боорт бързо се надигнал от него:

— Сега трябва да признаете — заявил му той, — че Ланселот е по-добър рицар от монсеньор Говен.

Рицарят се съгласил с мрачно изражение на лицето.

— Освен това искам, веднага щом раните ви заздравеят, да тръгнете да търсите Ланселот и да му се предадете, като поискате прошка за обидните думи по негов адрес.

Другият отговорил, че ще стори всичко това.

— Сега — казал Боорт — бих искал да узная името ви.

Рицарят отвърнал, че се казва Агравен Горделивия, ала не добавил, че е брат на монсеньор Говен. Причината била, че искал да спести на брат си срама от своето поражение.

Тогава се приближили двете девойки, както и четирима оръженосци, които свалили доспехите на Боорт и го отвели в стаята на болния рицар. Щом го видял, последният му рекъл:

— Без съмнение, сеньор, обявихте един твърде ненужен двубой.

— Съвсем не! Бог ми е свидетел, че той беше обявен заради най-добрия рицар на света и никой не би си помислил да го оспори. Казвам го с пълната увереност, че ако успеете да го откриете, веднага ще бъдете избавен от нещастието си, в случай че това трябва да стори най-добрият рицар.

— Как казахте, че е името му?

— Казва се монсеньор Ланселот от Езерото и е най-красивият рицар на света.

През това време хората от замъка съблекли доспехите на Агравен и прегледали раните му, които били сериозни. Промили ги с вино, после ги намазали с хубав мехлем и го сложили да си легне. Останал на легло два месеца, докато оздравее. Боорт от своя страна разговарял с рицаря за сполетялото го нещастие.

— Без съмнение, сеньор, и дума не може да става, че ще разкрия истината, преди да я споделя на този, комуто Бог отреди честта да завърши това приключение.

Боорт замълчал, а рицарят заповядал да сложат масата, тъй като вече бил минал деветият час и наближавала вечернята. Седнали да вечерят срещу болния, когото една девойка хранела. Боорт изпитвал дълбока жал към него. Домакинът му не го утешавал повече, като го насърчавал да се усмихва.