Отвличането на Гениевра (47) (Роман от XIII в.)

47. Марадок Мургавия предлага подслон на Боорт и на девойката от Езерото

При тези думи Боорт скочил от коня си, докато от другата шатра излезли прислужници, за да му съблекат доспехите. Под ризницата си целият бил в кръв. Покрусени, те докладвали това на своя господар и той дошъл да провери откъде е кръвта. Видял раната на хълбока и много други наранявания. Бил опитен в изкуството да лекува рани. Намазал ги с мехлем, който се оказал много добър. Казал на Боорт да не се притеснява, тъй като няма толкова сериозно нараняване, заради което да загуби ден път. Тази нощ Боорт бил отлично подслонен. Вечерта, след като се нахранили, господарят на тези земи го попитал накъде е тръгнал. Гостът отвърнал, че отива в земите на Гор по следите на рицар, когото иска да открие. Другият го попитал за кого става въпрос.

— Сеньор — отвърнал той, — за монсеньор Ланселот от Езерото.

— С каква цел го търсите? За негово добро или за негово зло? Ако е за негово зло, бих искал вече да сте го открили, защото той скоро би си отмъстил, но ако е за негово благо, тогава бъдете добре дошли: от любов към него съм готов да ви съдействам, както мога. Знайте добре, че той е най-храбрият рицар на света и човекът, за когото бих сторил най-много.

— Сеньор — рекъл Боорт, — търся го като сеньор, на когото съм дал клетва за вярност.

— Да не би да сте негов роднина?

— Да, той е мой първи братовчед.

— За Бога — рекъл рицарят, — свободен сте да правите всичко, което ви харесва, защото от любов към него съм готов да ви служа и да улесня търсенето ви колкото е по силите ми. Умолявам ви, ако обичате, да ми кажете името си.

Другият отвърнал, че се казва Боорт Заточения.

— На свой ред, сеньор, бих искал да узная и вашето, моля.

— Наричат ме Марадок Мургавия.

Тази нощ Боорт бил подслонен много добре с всички необходими удобства. Когато дошло време да си лягат, му подготвили прекрасна постеля, предвидена за него. Девойката, която била дошла от Езерото, легнала в друго, и те спали до сутринта. Ала тук разказът спира да говори за него, за девойката и за обитателите на шатрите и се връща на това как Галиде се отдалечил от укреплението.